Скъпи приятели,
   Много ми е приятно да съм отново с вас и да общувам по този начин. Длъжен съм да ви кажа, че това означава много за мен. Ценя всички срещи - по този начин мога да бъда по-близо до вас, отколкото от моето ниво на реалността.
   Винаги живея в сърцата ви и очаквам мига, когато ще сте отворени и възприемчиви за моите енергии. Моята енергия е христо-енергия, която се възражда сега, но това не е само моя енергия. Това не е просто енергията на един човек, живял някога на Земята. Това е колективно енергийно поле, част от което сте и вие, по много по-дълбок начин, отколкото можете да си представите. Всички някога сте дали клетва, всички сте изявили желание да носите тази енергия в земната реалност и да я вкорените в Земята. Много въплъщения, много столетия сте работили за тази мисия. Всички сте в процеса на зараждане на Христовата енергия във вас, и затова ви помагам в това. Аз бях първия, но все пак засяването на Христовите семена е било колективно усилие. Дори моето идване на Земята е станало възможно благодарение на тази енергия, която вече е присъствала тук, изтъкана от вас. Ние работим заедно. Ние сме едно. А това означава, че съм достъпен за всички вас. Връзката с мен не е прерогатив само на един човек. Аз служа на всички ви.
   Днес искам да поговорим по тема, засягаща ви дълбоко и често във всекидневния ви живот. Това е работата с емоциите.
   Миналия път говорихме за мъжките и женските енергии, които протичат през енергийното ви поле и чакрите ви. Подчертах важността за излекуването на трите нисши чакри, като процес за възстановяване на целостта си. Мисля, че е особено важно, това да се подчертае за тази част от вас, които жадуват за духовното, и чрез мислите и чувствата се фокусирали във висшите чакри.
   Сърдечната, третото око и коронната чакри са привлекателни за вас, защото тези чакри ви свързват с висшите царства, което е естествено за вас. Но истинският вътрешен пробив трябва да стане в областта на низшите чакри, по близо до Земята.
   Областта на емоциите е жизненоважна сфера в процеса на израстване към свободата и целостта. Вие сте духовни същности. Дошли сте тук от ниво, на което плътността и земното съзнание са ви били непознати. Било е трудно да се справите с това.
   В продължение на много животи сте опитвали да изразите космическата си енергия тук, на Земята. В процеса на тази изява – превеждането на енергията ви към Земята, са възникнали много дълбоки травми. Вашето емоционално тяло е покрито с рани и белези. Това ще е темата на днешния ни разговор.
   Всеки, който е тръгнал по пътя на вътрешното израстване, разбира важността на емоциите: че не трябва да ги подтискате, че по един или по друг начин трябва да постигнете мир с тях, което в крайна сметка ще ви направи свободни. Но не винаги е разбираемо, как протичат тези процеси.
   Преди всичко искам да разгранича емоциите от чувствата.
   Специфичните термини и обозначения за мен тук не са важни, вие можете да ги наричате с различни имена, но искам да подчертая разликата между емоциите, в смисъл като енергии, които по своята същност са израз на липсващо разбиране, и чувствата или енергиите, които са форма на по-високо разбиране. Чувствата са ваши учители, докато емоциите са ваши деца.
   Емоциите са енергии, изразени ясно във физическото тяло. Емоциите са реакцията ви на нещата, които не разбирате добре. Вижте, какво става, когато сте изпълнени с гняв. Например, някой неочаквано ви е засегнал и сте се подразнили. Много ясно усещате това в тялото си: в определено място усещате напрежение. Това физическо напрежение или свиване, което съпровожда енергийния шок, е показател, че не разбирате нещо. Има енергия, насочена срещу вас несправедливо. Усещането за незаслужено отношение, казано накратко, неразбирането, изразявате чрез емоции. Емоциите са израз на неразбиране, енергиен взрив, освобождаване.
   Когато се случи това, се изправяте пред избор: какво да правя с тези емоции? Дали се каня да изградя поведението си върху тях? Използвам ли ги като катализатор при реакциите ми към другите хора или просто им позволявам да се случват, а действията ми да са основани на нещо друго?
   Преди да отговоря на тези въпроси искам да поясня природата на чувствата.
   Емоциите, в действителност, са взривове на неразбиране, които можете да усетите ясно в тялото си. Напротив, чувствата имат съвсем друга природа и се възприемат по друг начин. Чувствата са по-тихи от емоциите. Те са шепот на душата, който достига до вас чрез нежни подбутвания, вътрешно знание или внезапни и интуитивни действия, които по-късно се оказват много мъдри.
   В емоциите винаги има нещо бурно и драматично. Наблюдавайте тревогата, паниката, или дълбоката печал. Емоциите ви поглъщат напълно и ви отклоняват от духовния ви център. В силно емоционален момент сте пълни с енергия, която ви избутва настрани от равновесната ви точка, от вътрешната яснота. В този смисъл, емоциите приличат на облак, закрил слънцето.
   Едновременно с това, не искам да кажа нищо лошо против емоциите. Емоциите не трябва да се подтискат; те са много ценни за по-дълбокото опознаване на самия себе си. Но искам да подчертая, че природата на емоционалната енергия е взрив от неразбиране. Емоциите ви изкарват от равновесие.
   От друга страна, чувствата ви потопяват дълбоко в центъра ви. Те се асоциират много тясно с това, което наричате интуиция. Чувствата изразяват по-високо разбиране, разбиране излизащо отвъд рамките на емоциите и ума.
   Произхода на чувствата е нефизическото царство, извън тялото ви. Ето защо не могат да бъдат локализирани точно в някаква конкретна част на материалното тяло. Представете си, какво става, когато усещате нещо: атмосфера или настроение, или предчувствие за някаква ситуация. Във вас съществува вид знание, което ви се струва, че идва отвън, но не е ваша реакция на нещо външно. Получавате нещо отвън, което идва „от никъде”. В този момент усещате, че в сърдечната ви чакра нещо се отваря.
   Съществуват много моменти, когато осъзнавате вътрешното знание. Например, когато „знаете” нещо за някого, с когото почти не общувате. Можете да усещате нещо за човек, който по-късно ще играе съществена роля в живота ви, но което е много трудно да бъде изразено с думи – „просто усещате” и това не може да бъде разбрано с ума. (Към такива моменти умът ви е много скептичен. Той ви обяснява, че си измисляте или сте се побъркали.)
   Искам да спомена и друга енергия, която се отнася повече към чувствата, отколкото към емоциите. Това е радостта. Радостта може да бъде феномен, излизащ извън рамките на емоциите. Понякога можете да усетите радостта вътре в себе си, настроението ви се покачва без видими причини. Усещате Божествеността в себе си и личната, интимна свързаност с всичко съществуващо. Това чувство може да дойде при вас, когато най-малко го очаквате. Все едно сте докоснати от нещо висше или сте усетили Висшата реалност. Произхода на чувствата не може да се обясни много лесно, струва ви се, че са дошли „отникъде”. Емоциите винаги имат ясна, непосредствена причина – външно „управление, което натиска бутоните ви”.
   Чувствата идват от измерението на Висшия ви Аз. Трябва да е тихо вътре във вас, за да доловите този шепот в сърцето си. Емоциите могат да нарушат тази вътрешна тишина и мир. Затова е жизнено важно да станете емоционално спокойни и да освободите и излекувате подтиснатите емоции. Само основавайки се на чувствата, които ви свързват с душата ви, може да вземете балансирано решение.
   Само намирайки се в тишина и мир, можете да усетите с цялото си същество, какво е правилно да правите в този момент. Вземане на решение под въздействието на емоции, е неуравновесено решение. Трябва първо да се избавите от емоциите си, а след това да се обърнете към вътрешното си ядро, където е яснотата.
   Сега искам да се задълбоча във въпроса, как да работите най-добре с емоциите си.
   Споменах, че „чувствата са ви учителите, а емоциите са ваши деца”. Паралела между „да си емоционален” и „да си като децата” е поразителен. Вашето „вътрешно дете” е мястото на емоциите ви. Също така има голяма прилика между отношението ви към емоциите ви и към начина, по който се отнасяте с реални деца.
   Детето е честно и непосредствено в емоциите си, то не ги крие и подтиска, докато възрастните не го научат на това. Обаче, факта, че детето изразява непосредствено емоциите си, съвсем не означава, че ги изживява уравновесено. Всички знаят, че тези емоции (гняв, страх или печал), могат да отведат детето далеч и често не може да бъде спряно. В такива ситуации, детето се дави в емоциите си и това го прави неуравновесено, т.е. нецентрирано.
   Една от причините за тази неограничена емоционалност е, че детето скоро е напуснало света, в който няма почти никакви ограничения. В ефирното или астрално измерения няма такива забрани и ограничения, както в материалния свят, във физическото тяло. Емоциите на детето са често „реакция на неразбиране” към тази физическа реалност. Следователно, по време на израстването, детето се нуждае от помощ и подкрепа, за да се справи с тези емоции. Това е част от „балансираното въплъщение” на Земята.
   И така, как да се справите с емоциите в себе си и в детето си?
   Не е нужно да осъждате или подтискате емоциите си. Те са необходима ваша част и като такава трябва да се уважават и приемат. Можете да разглеждате емоциите си като ваши деца, които се нуждаят от внимание и уважение, и от ръководството ви.
   Най-добре емоциите да се разглеждат като енергия, дошла да ви лекува. Това означава, че не трябва да давате емоциите да ви завладеят напълно, а да запазите неутрално отношение към тях. Много е важно да останете осъзнати. Това може да стане по следния начин: не трябва да подтискате емоциите, но не трябва и да се давите в тях, защото, когато се потопявате в емоцията, се отъждествявате напълно с нея, детето във вас става тиранин, който ви завладява напълно.
   Най-важното нещо, което трябва да направите с емоциите, е да ги пуснете вътре в себе си, да изследвате всичките им аспекти, без при това да загубвате осъзнаването им. Да вземем за пример гнева. Можете да му позволите да присъства напълно във вас, да го усещате на няколко места в тялото си, и в същото време да го разглеждате напълно безпристрастно. Това е лечебния тип съзнание. Какво се случва, в действителност, в този пример – вие прегръщате емоцията, която е форма на неразбирането – с разбиране. Това е духовната алхимия.
   Ще поясня това с пример. Вашето дете си е ударило коляното в масата и действително се е наранило. То е разстроено, крещи от болка и рита масата, тъй като й е много сърдито. Решило е, че масата е причината за болката му.
   Емоционалното ръководство в този момент означава, че родителя преди всичко помага на детето да обозначи, да наименува полученият опит. „Ядосан си защото те боли?” Да се посочи причината е много важно. Това пренася причината за проблема от масата в детето. Причината не в масата, ти си се ударил, ти се ядосваш. И аз разбирам твоите емоции!
   Родителя прегръща емоцията на детето с разбиране, с любов. В момента, когато детето усети разбиране, гневът му започва постепенно да затихва. Физическата болка може да остане, но няма да я има съпротивата към нея - неприемането, гнева, ще си отидат. Детето вижда в очите ви съчувствие и разбиране и това смекчава и успокоява емоциите му. Масата като причина, вече не съществува.
   С приемането на емоцията със съчувствие и разбиране, премествате фокуса на детското внимание отвън на вътре и по този начин го учите да поема отговорност за емоцията си. Показвате му, че реакцията на външно дразнение не е безусловна, а е в резултат на собствен избор. Можете да изберете неразбирането или разбирането. Можете да приемете или да се сражавате. Имате избор.
   Това може да се приложи и при собствените ви емоции, за собственото ви вътрешно дете. Да не задържате емоциите си, да ги дефинирате и да опитате да ги разберете – това означава, че действително уважавате и се грижите за вътрешното си дете. Пренасочването от външно към вътрешно, поемане на отговорност за емоциите си, създава вътрешно дете, което не се стреми да нарани някого и не се възприема като жертва. Силните емоции, такива като гнева, мъката, страха, винаги съдържат елемент на безсилие, т.е. усещането, че сте в ролята на жертва на нещо извън вас. Игнорирайки обстоятелствата около вас и фокусирайки се върху реакцията ви и болката, преставате да разглеждате външния свят като причина за емоциите ви. Вече не сте озадачени, какво предизвиква емоциите ви. Обръщате се напълно към себе си и си казвате: „Добре, това е моя реакция и разбирам защо. Ясно ми е, защо се чувствам така и се подкрепям напълно”.
   Отношението към собствените емоции по този любящ начин, ви освобождава. Това също изисква известна самодисциплина. Освобождаването на външната реалност от „ролята на дявола” и приемането върху себе си на цялата отговорност означава, че осъзнавате, че сте „избрали да реагирате по определен начин”. Преставате да обсъждате, кой е крив, и кой прав, кой и в какво е виновен. И освобождавате цяла верига от събития, които са извън ваш контрол. „Изпитвам тази емоция с пълното съзнание, че аз съм избрал да го направя.” Ето какво означава да поемеш отговорност. В това е мъжеството!
   Самодисциплината се състои в това, че сте се отказали да бъдете справедливи или беззащитна жертва. Отказ ли сте се да изпитвате гняв поради неразбиране и всички останали причини, които ви карат да се усещате като жертва, с което някога сте се чувствали много добре. (В действителност, често съжалявате за емоциите, които най-много ви пречат.) Да приемете отговорността върху себе си е акт на скромност. Това означава да сте честни сами със себе си, дори и в момент на най-голяма слабост.
   Това е самодисциплината, която ви е необходима. И в същото време, насочването навътре изисква голямо съчувствие. Емоциите, с които сте готови да застанете честно, лице в лице, като пред собствено творение, също изискват нежно разбиране. „Този път си избрал гнева, нали?” Може това да е откритие в себе си. Състраданието ви казва: „Разбирам много добре и ти прощавам. Възможно е, когато усетиш по-ясно моята любов и подкрепа, следващия път да не изпиташ нужда да реагираш по този начин”.
   В това е истинската роля на съзнанието и самолечението. В това е смисълът на духовната алхимия. Съзнанието не се бори и не отрича нищо. Обгръща тъмнината със знание. Обгръща енергиите на неразбирането с разбиране и по този начин превръща желязото в злато. Съзнанието и любовта, по същество, са едно и също. Да бъдеш осъзнат означава, да позволиш на нещо да се случва и да го обкръжиш с любов и съчувствие.
   Често си мислите, че само съзнанието не е достатъчно, за да решите емоционалните си проблеми. Казвате: „Знам, че съм подтискал емоциите си. Знам и причината за това, осъзнавам я, но те не си отиват”.
   В такива случаи, във вас съществува скрита съпротива срещу тези емоции. Държите емоцията на разстояние, от страх да не се препълните с нея. Но вие никога не можете да бъдете завладени напълно от емоцията, ако я допускате съзнателно. Докато държите емоцията на разстояние, сте в състояние на война с нея. Борите се с нея и тя по различни начини се обръща срещу вас. В края на краищата, няма да можете да я удържите отвън. Тя ще се прояви в тялото ви като болест, напрежение или депресия. Лошото настроение или умората са показатели, че подтискате определени емоции.
   Работата е там, че трябва да позволите на емоциите да проникнат напълно в съзнанието ви. Ако не знаете, какви точно емоции ви владеят, най-добре е да започнете с усещането на напрежението и блокажите в тялото си. Това са вратите на емоциите. Всичките те се съхраняват в тялото ви. Например, ако усещате болка или напрежение в областта на корема, можете да насочите натам съзнанието си и да попитате, какво се е случило. Дайте възможност на клетките в тялото ви да общуват с вас. Или си представете, че вътрешното ви дете седи до вас. Помолете го, да ви покаже, кои емоции преобладават сега в него.
   Има няколко начина за контакт с емоциите. Жизненоважно е да разберете, че енергията, блокирана в емоциите, иска да се движи. Тази енергия иска да се измъкне и затова чука на вратата, чрез физическо неразположение или стрес и депресия. За вас това трябва да е знак, че е нужно да се отворите и да се приготвите да усетите емоцията.
   Емоциите са част от вашата земна реалност, но те не трябва да ви владеят. Те са като облаците, които закриват Слънцето. И затова е толкова важно да осъзнавате емоцията и да работите с нея съзнателно. При чисто и балансирано емоционално тяло е много по-лесно, чрез интуицията да достигнете до същността си, да се свържете с душата си.
   В обществото ви съществуват много неясни и объркани понятия за емоциите. Това е очевидно дори по дебатите, как да се възпитават децата. Децата, напълно естествено, са много по-емоционално непосредствени, отколкото възрастните. И това създава трудностите. Какво ще стане, ако бъдат нарушени някои морални ограничения? Ами ако ситуацията излезе изпод контрол и хаоса започне да нараства? Трябва ли да се поддържа дисциплината или трябва да се разреши на децата да се изразяват свободно? Трябва ли да бъдат контролирани емоциите им или не?
   Най-важното при възпитанието на детето е – да го научите да разбира емоциите си. Да разбира, откъде идват и да поема отговорност за тях. С ваша помощ, детето може да започне да разбира емоциите като „взрив от неразбиране”. Това разбиране предпазва егото от „зацикляне” върху емоциите и от загубата на контрол. Разбирането ви освобождава и ви прави центрирани, без да подтиска емоциите. Родителя учи детето със своя жив пример, как по този начин се работи с емоциите.
   Всички въпроси, които възникват във вас относно децата, са приложими и към вас самите. Как се справяте с емоциите си? Строги ли сте със себе си? Когато сте сърдити или тъгувате доста дълго, не се ли призовавате към мобилизация, казвайки: „Хайде, размърдай се”? Подтискате ли емоциите си? Имате ли усещането, че самодисциплината е полезна и нужна? Кой ви е научил на всичко това? Родителите ли ви?
   Или сте по склонни към противоположното? Може би сте „затънали” в емоциите си и нямате желание да ги освободите? Това също често се случва. Може би дълго време сте се чувствали жертва на определена външна ситуация, например, на възпитанието, на партньора или на работното обкръжение. В момент на сблъскване с гнева си, можете да стигнете до освобождаващ ефект. Гневът може да ви позволи да се освободите от тези влияния и да тръгнете по собствен път. Обаче, може да сте толкова влюбени в гнева си, че да не искате да се разделите с него. Вместо да го освободите, да ви стане „начин на живот”. Усещате се жертва, което е всичко друго, но не и излекуване. Това ви ограничава в използването на собствената ви сила. Много е важно да поемете отговорност за собствените ви емоции, не да ги смятате за „истина, неподлежаща на обсъждане”. Когато им дадете статус на истина, вместо да ги разглеждате като „взрив от неразбиране”, мотивирате своите действия с тях, а това, на свой ред, води до неуравновесени решения.
   Същото се получава и при децата, получили прекалено много емоционална свобода. Те „прегръщат слободията” и изобщо престават да се поддават на контролиране. Превръщат се в малки тирани, което е извънредно неправилно. Емоционалния хаос е неприятен, както на децата, така и на родителите.
   Накратко казано, можете да бъдете прекалено строги, а също и прекалено снизходителни със своите емоции (аналогично на отношенията с децата). Искам да се спра малко повече на „снизходителният” начин на действие, което днес е повече от проблем. Започвайки от 60-те години в колективното съзнание съществува убеждението, че емоциите не трябва да се подтискат, защото по този начин задушавате спонтанността и творческия потенциал, действителната изява на душата, а обществото произвежда дисциплинирани и послушни деца, които повече се грижат за съблюдаване на правилата, отколкото да се вслушват в шепота на сърцето си. И това е трагедия, както за обществото, така и за индивида.
   А другата крайност? Да оправдавате емоциите до такава степен, че те да ви подчинят и да управляват живота ви?
   Много добре можете да наблюдавате в себе си, имате ли емоции, които цените и смятате за полезни (вместо действително да са „взрив от неразбиране”). Това са емоциите, с които се асоциирате. Парадокса е в това, че много често това са емоциите, от които страдате най-много. Например, състоянието на жертва („Не мога нищо да направя. Не мога да си помогна”), на превъзходство („Ще се погрижа за това. Заемам се с това”), тъга, страх, безпокойство и т.н. всичко това са болезнени емоции, на някакво ниво ви дават нещо особено, което ви кара да ги стискате.
   Да вземем „усещането за жертва”. Това основно убеждение има и своите преимущества. Може да ви даде усещането за безопасност. Освобождава ви от определени задължения и отговорности. „Не мога нищо да направя”. Това е тъмния ъгъл, в който предпочитате да седите и ви се струва безопасен.
   Опасността от самоотъждествяване или „сливане” с такава основна нагласа за продължителен период от време е, че губите контакта със собствената си свобода, с вътрешното си ядро.
   По жизнения ви път могат да се случат неща, предизвикващи оправдани емоции на гняв и негодуване. Това може да се случи през младостта, в зрелостта и дори през старостта. Много е важно да се отнасяте към тези емоции осъзнато, да осъзнавате гнева, тъгата и другите интензивно заредени енергии в себе си. Но в определен момент трябва да поемете отговорността за тях, защото те определят реакциите ви към външните събития.
   Да си уравновесен, чист, силен и духовно балансиран означава, че поемаш отговорността за всичките си емоции. Тогава можете да разпознаете емоцията, например, гнева, и веднага да си кажете: „Това е реакцията ми към определени неща. Обкръжавам тази реакция с разбиране, но също така имам намерението и да се освободя от нея”.
   В крайна сметка, не живеем за да сме прави. Живеем за да сме свободни и цялостни. Освобождаването от старите емоционални реакции, превърнали се в „начин на живот”, ви прави много по-свободни.
   Това е всичко, което може да се каже за пътя, който минава по тънката граница между подтиснатите емоции и подчиняването ви на тях. И по двете страни сте обрасли с мнения и идеи, които не съответстват на духовната алхимия. Същността на духовното израстване е в това, да не подтискате нищо, като същевременно поемате пълна отговорност.
   „Усещам това, избрал съм го сам, значи мога да го излекувам”. Намиране на своето майсторство – това е истинската същност на моето послание. Възможно е, това да не е средния път, но това е друг път.
   Става въпрос за духовно майсторство. За приемането на всичко, което е във вас, издигайки се над него, ставате негов стопанин. Майсторството е едновременно и силно и меко. То позволява много и изисква голяма дисциплина. Дисциплина на мъжеството и честността.
   Потърсете своето майсторство, станете стопани на емоционалния боклук, който ви пречи, често нападайки ви в гръб. Влезте в контакт с него и приемете отговорност. Не разрешавайте на неосъзнати емоционални рани да ви отклоняват и преграждат пътя ви към вътрешната свобода. Точно ВАШЕТО съзнание лекува тези рани. Никой друг не може да възстанови силата на емоциите ви вместо вас. Не съществуват никакви външни инструменти, които могат да премахнат тези емоции. Само осъзнаването на силата, различаването и състраданието, може да ги извади на СВЕТЛО.
   Създайте своята цялост и свобода на емоционално ниво – това е един от най-важните аспекти в духовното израстване. Искам да завърша този разговор с думите: не правете това по-трудно, отколкото е. Духовния път е лесен път. Това е пътя към любовта в себе си и вътрешната яснота. Той не изисква никакви специални знания, ритуали, правила и методи. Всичко, което ви е нужно за духовното израстване, вече е във вас.
   В момент на тишина се обърнете към чувстващата ваша част. Позволете на тази част да ви каже, какво има за почистване и проясняване във вас. Доверявайте на интуицията си, работете в съгласие с нея. Вярвайте си. Вие сте господаря на живота си и на уникалния си път към любовта и свободата.

© Pamela Kribbe
www.jeshua.net