Както вече споменах в предходните глави, от гледна точка на всеобщото единство, егоизмът определено се явява зло. Това качество на човешкото съзнание е изиграло вече своята роля при развитието на астралното и менталното тяло. Но за развитието на душата и духа, егоизмът се явява огромна пречка - препятствие пред пълното разгръщане на духовните възможности на човека. Трябва да напомня обаче, че много хора не са приключили с изчистването на нисшите си тела - за тях егоизмът все още е действащ фактор. Преобладаващата част от нас все още са под неговата власт по силата на инерцията и егоизмът задържа темпото на развитие им. Като космически цикъл, времето на егоизма е изтекло преди две хиляди години и живеещите в материалния свят хора са от изостаналите в общата еволюция. Това също е относително, защото се срещат хора, дошли тук да отработят незначителни детайли, като същевременно стимулират развитието на останалите.
   Като фактор, който определя отношенията между хората, егоизмът може и трябва да бъде постепенно заменен от взаимното доверие. Като цяло хората заслужават това благо, най-малко заради изтърпяното страдание и натрупаното нервно напрежение. Отделните случаи на разочарование не бива да се превръщат в правило. Тези изцяло погрешни човешки отношения са породени от склонността да се абсолютизира всичко. Но абсолютизирането на истината, както вече посочих, не отговаря на обективната реалност, затова и в човешките отношения крайностите трябва да се заменят с умереност. Вярно е, че в началото доверието ви много често ще бъде лъгано, но ако не се разочаровате и продължите да бъдете последователни, ще се убедите, че си е струвало усилията.
   За да можете по-лесно да се справяте със своя егоизъм, ще ви предложа няколко опорни точки, от които да започнете:    

•    избягвайте да се сравнявате - Всеки човек се опитва да определи своите плюсове и минуси като се съпоставя с качествата на другите хора. Според мен това е напълно безполезно занимание. Първо, защото всеки човек е уникален (природата съществува благодарение на разнообразието). Не се стремете да подражавате на този или онзи - не забравяйте, че в повечето случаи това е подсъзнателен процес. Разбира се, хубаво е да се стремите към положителните качества, които притежава някой, който ви харесва, но не се опитвайте да копирате поведението му, защото всеки човек изпълнява кармични задължения, има и своите недостатъци, а подражавайки безкритично, копирате и тях (на любимците си ние не виждаме недостатъците). Изградената фалшива (илюзорна) представа за своите и чуждите качества са най-честата причина за разочарования и конфликти.

•    избягвайте да се съревновавате - Не се поддавайте на гордостта си и нейното производно амбицията да бъдете "по" или "най" в сравнение с другите хора. При хора осъзнали и приели необходимостта от духовно усъвършенстване масово се наблюдава възгордяване - гледане от високо на останалите хора като недостатъчно развити. Често се създава самооценка за богоизбраност, практикуването на методи за духовно усъвършенстване създава фалшивото усещане за постижения. Аналогична е ситуацията и при хората проявяващи екстрасензорни и лечителски умения. При всички случаи се загубва много време в страдания, които да ви научат на смирение и скромност.   

•     избягвайте да критикувате - Този симптом в различна степен го има при всички хора. Помнете, вашият жизнен опит си е само ваш. В повечето случаи, това което сте установили като полезно и правилно е напълно или частично безполезно при другите хора, защото всеки има неповторим жизнен път и собствени уроци за учене. Затова не си позволявайте да поучавате другите хора, ако не са ви поискали мнението, по който и да е въпрос. Уважавайте правото на свободен избор, колкото и да не ви харесва това. Не си позволявайте да налагате нещо, колкото и правилно да ви се струва. Страданията, които преживява всеки, никога не са напразни и безполезни - те или са кармично разплащане или са урок, а най-често са и двете едновременно.

    Егоизмът има и своите колективни варианти. Винаги когато "нашето е по-добро от чуждото", имаме проява на колективен егоизъм. Той се проявява на всякакво ниво: семейно, родово, съседско, земляческо, национално, расово, социално, професионално, религиозно и т.н. Типична илюзия е представата, че няма проява на егоизъм, когато се посветиш на своите близки, на своето семейство. Никой не допуска да си признае, че грижата за неговите близки осмисля живота му, че по този начин се чувства необходим, че семейството му дава сигурност и защита и т.н.
   При хората поели пътя на духовното усъвършенстване се среща още един специфичен вид егоизъм. Те решават, че ежедневната суета, еднообразната и монотонна работа или някакви вредни фактори пречат на тяхното духовно израстване. Такива хора мога само да ги посъветвам, внимателно да проанализират мотивите си и да се опитат да разберат дали зад възвишените фрази не се крие обикновен мързел. Дали намалявайки динамиката на ежедневието не се лишавате от най-необходимите уроци или не лишавате ли някого от възможност за кармично разплащане. Съзнава или не, дали се стреми към това или не, всеки човек въздейства на околните със своите мисли и стремежи. Така ограничавайки контактите си само с хора, с които ви е интересно и смятате, че имате полза, лишавате много други хора от импулса необходим за събуждането на духовното им любопитство и от възможността да направят първите си стъпки в съзнателното си развитие. На такива хора ми се иска да им подскажа следните идеи за уплътняване на скучното ежедневие:

•    опитайте да се учите на постоянство и търпение, независимо колко ви е неприятна или трудна работата - и то не само да се научите да я понасяте, а да я вършите с удоволствие (независимо колко вредности има - удоволствието неутрализира вредните ефекти, докато неудоволствието и страхът засилват многократно пораженията). Когато усвоите трайно да работите всякаква работа с удоволствие, ще се изненадате, че някой ден ще ви предложат работата, за която си мечтаете, без специално да я търсите.

•     опитайте се всичко, каквото вършите да го вършите старателно до съвършенство. Не си позволявайте, обаче, да настоявате и хората да бъдат перфекционисти. Не забравяйте, че не учите едни и същи уроци.

•     стремете се да бъдете максимално икономични и пестеливи. Материалните и енергийни ресурси са част от Цялото и чрез икономиите намалявате дисхармонията предизвиквана от човешката дейност.

   Както вече отбелязах, обичайно явление е прекомерното набъбване на егоизма при хората поели пътя на духовното усъвършенстване. Ако това залитане не бъде навреме забелязано и предотвратено, може напълно да неутрализира духовните ви постижения. Затова ще си позволя да ви помоля: разрешете си допускането на грешки. Не се съдете прекалено строго за тях. Това ще ви предпази да не си въобразите, че сте станали безгрешни. Ако стигнете до заключението, че вашите грешки са пренебрежимо малко и малки, непременно ще стигнете до фанатизъм. Фанатизмът е удар в гърба на идеята, на която сте се посветили, особено ако абсолютизирате някакви правила. Външните хора могат да нанесат сравнително ограничени поражения, защото от тях ще се пазите, но собствените фанатици, без да забележите, могат да променят всичко до неузнаваемост.

Създадено: 17/02/2006 • 13:49
Обновено : 21/02/2006 • 11:03
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 12644 пъти

 Предпечатен преглед      Версия за печат      Смъкване на статията в формат zip      Изпрати статията на приятел