Преди ден-два попаднах на руски форум, където се разискваше тази тема и ми направи впечатление ограничената представа, която имат доста напреднали в духовно отношение хора. Възможно е в България да разсъждават по същия начин, и затова ми се прииска да споделя виждането си в този момент, по този въпрос.  

И така, като се започне някъде от средата на юни 2009 г. с поредица земетресения, по всяка вероятност, ще престане производството на петрол по цялата Земя. Вероятно ще останат някои отделни места, където добивът ще продължи, но те ще станат прицел за тези, които имат навика да решават проблемите си с военна сила. До края на 2009 ще стане ясно на всички, че нещо се е променило в глобален смисъл. И тогава започва това, което наричам „големия ужас”, но забележете, той не възниква в следствие земетресения или други катастрофи – такива и сега стават постоянно. Просто милиарди хора осъзнават изведнъж, че нещо се е променило много сериозно, привичното им предсказуемо бъдеще изчезва и неизвестността провокира всичките им страхове. Това нарушаване на равновесието в глобален мащаб предизвиква ускорено, основно три вида следствия: там където има натрупан негативизъм най-често стават земетресения и други природни бедствия. Масовата психоза предизвиква развитието на смъртоносно заболяване. И масовият страх развихря агресивността, което води до локални военни действия, както казах, борба за петрол и разни религиозни противоречия. Разбира се, и обичайните старост и болести също вземат своето.  

Вероятно, за около три години, земното население ще намалее наполовина. Но моля, не го приемайте като катастрофа. Всичките тези души, които си тръгват ускорено от материалния свят, разбират на висше ниво, че  променящите се условия не са подходящи за тяхното развитие. Те стават пречка за другите, тъй като натоварват допълнително с негативни енергии масовото съзнание, което усложнява в много голяма степен неговата промяна. За да се минимализират пораженията, се отваря огромна работа за напредналите духовно, които трябва да успокояват и да обясняват ситуацията на хиляди хора. Хора, които ще успеят да овладеят страховете си има навсякъде, затова нека всеки се занимава със собственото си обкръжение.  

Възнесение се получава, когато човек СЪЗНАТЕЛНО повишава постепенно честотите (вибрациите) на материалното си тяло. След доста ежедневни занимания, вибрациите стават толкова високи, че материалното тяло става астрално, т.е. става невидимо в материалния свят, може да преминава през стени, да се предвижва мигновено на огромни разстояния и т.н. В действителност, тези, които се възнасят и тези, които умират отиват все в астралния свят, но разликата е голяма. Тези, които са минали през смъртта, не са завършили работата си в материалния свят и ще трябва да си търсят друга планета за да довършат това, което им е останало. А тези, които са се възнесли, противно на масовото мнение не се устремяват към небесата, т.е. в рая. Всъщност, това е въпрос на личен избор. Но си мисля, че щом някой се е възнесъл, той е загрижен и за другите, останали в материалния свят. А възнесението дава тази възможност, съзнателно да намалявате вибрациите на астралното си тяло и то да се материализира там където поискате. Така че, възнесените стават обитатели на два свята и натрупаният опит дава възможност ефективно да помагат на тези, които все още не са успели да се възнесат, а имат желание за това. Така че, възнесението не приключва с края на 2012 година, а интензивно продължава през следващите сто години.  

Тъй като възнесението е въпрос на личен избор и усилия, някои ще успеят още преди, енергийния резонанс в края на 2012 година. Но тогава енергията на Земята ще е най-интензивна и това ще подпомага тези, които им остава малко до постигането на необходимия предел. Прекрасно би било, ако това се постигне от милиони хора, все пак през последното хилядолетие са се възнесли по-малко от десет човека, а милиони, вече е грандиозно събитие. Вероятно, на материалната Земя след 2012 година, ще останат повече от два милиарда човека и не всички от тях ще имат духовни интереси. Понеже държавните формирования ще се разпаднат, някои от тях ще се почувстват като в разграден двор. Затова ще е належащо образуването на духовни общини за колективно осигуряване на безопасността и за духовна работа.