От доста хилядолетия насам, човечеството върви по пътя на своето умствено развитие. Основен метод в този процес е логическият анализ. Анализът е условното разделяне на една осъзната цялост на части, с цел по-лесното им изследване и осмисляне. Тази масова практика е довела и до масова грешка. Почти всички хора забравят, че разделянето е условно и това им пречи да възприемат действителността като единно цяло, с всички произтичащи от това следствия. Този порочен навик е лишил хората от обективна преценка на действителността. Точно за този липсващ синтез на човешкото мислене става въпрос в тази книга, за единството на всичко съществуващо, закономерностите, които обуславят това единство и следствията, които се изпускат от внимание. Вероятно, много хора по традиция, ще поискат доказателства за съществуването на това единство. От моя гледна точка, доказателството е претенция за абсолютна истина, непостижима според мен. В случая, Всеобщото единство е достатъчно обосновано от Айнщайн.
   Трябва да призная, че докато съм споделял описаните тук разсъждения с различни хора, съм наблюдавал, че по-голямата част от тях изпитват доста сериозни затруднения при възприемането им. При анализа на причините, достигнах до следните заключения:

•    В никакъв случай проблемите при възприемането не са свързани с умствените и интелектуални способности на отделния човек. Проблемите идват от мисловната инерция - дори логическото мислене предпочита утъпканите пътеки. Появява се необходимостта от развитието на съвсем ново отношение и нагласа за възприемането на действителността. Изработването на тези нови навици се нарича разширение на съзнанието.     

•    За да може да се осъществи по-лесното възприемане на написаното в тази книга, желателно е да гледате на всичко написано тук, като на хипотеза, която дори и да ви се стори фантастична или налудничава, не прибързвайте с изводите, отложете това за някакъв период от време.

•    Откак свят светува, основна пречка при възприемането на новото и различното е абсолютизирането на истините. Никога не забравяйте максимата "Всяко правило си има изключение." Само ако помните това ще можете да се справите с огромния брой противоречия, които ще възникнат в съзнанието ви.

•    Една от основните пречки пред развитието на човешкото мислене е дълбоко заседналото убеждение, че в живота повечето неща стават случайно. Констатирайки случайността се отказваме от търсенето на причините предизвикали "случайността". Но ако във Вселената всички процеси са взаимозависими, нима не е абсурдно да допуснем, че нещо може да стане случайно? А заключението, че нещо е случайно, не е ли оправдание за умствената леност, за недостатъчните ни знания, за неразбирането на причините. Затова всеки, който иска да престане да се задоволява с повърхностни обяснения на действителността, нека забрави думата случайност. Само така ще може да заостри своята наблюдателност и дори в сивото ежедневие ще открива неща, които изцяло ще променят начина му на мислене.

•    Друг е въпросът, че подсъзнателно много хора се страхуват от промяната - да го наречем първичен страх от неизвестното. Но ако всеки се замисли ще установи, че с изучаването на неизвестното, то става все по-разбираемо и все по-малко страшно. Много често страхът от неизвестното се проявява като интелектуален мързел: "Не ми се занимава с тези проблеми.", "Нямам необходимата нагласа.", "В момента не ми е до това." и т.н.

•    Основна причина, която сериозно затруднява възприемането, е емоционалното, а не логическото отношение към непознатото. Всеки човек, който уважава собствените си знания и способности, когато се сблъска с непознатото и не го разбира, развива началните симптоми на комплекс за малоценност. Естествената реакция в такива случаи, за да запази високото самоуважение, е тип "щраус". Най-лесно е да се отрече съществуването на проблема: "Всичко това са глупости!", "Фантазии!", "Шарлатания!" и т.н. За логически мислещите хора, преодолели диктата на емоциите, срещата с неизвестното винаги е свързана с необходимостта от време за внимателното оглеждане на проблема от всички страни. И обезателно ще се пазят от прибързани и категорични оценки, защото помнят, че човешките знания са ограничени.

•    За доста хора проблем при възприемането на непознатото създава, да го наречем, навикът за подреждане на умствения багаж. Всеки според нуждите и разбиранията си, обикновено сортира знанията си по принципа на аналогията на "тематични купчини". Това "подреждане" създава проблеми при осъзнаването на взаимовръзките в една ограничена тема, а какво да кажем за разбирането на взаимовръзките между отделните "тематични купчини". За да се развие глобален поглед върху нещата, е наложително полагането на целенасочени волеви усилия и много търпение, защото за постигането му са нужни години. Разбира се, за всичко това е необходим и нов мироглед - осъзнаването на Всеобщото единство. Поглеждайки на знанията от този ъгъл, би трябвало да разглеждаме света като един огромен обемен пъзел, с неимоверно количество взаимовръзки между всички отделни компоненти. Изграждането на такова разбиране за действителността е доста трудно и моят съвет е: избавете се като начало от навика едновременно с четенето да правите и умозаключения - това ангажира голяма част от вниманието и допълнително затруднява възприемането на многопосочния смисъл. Особено недостъпен става смисълът, вложен "между редовете".     

•    Последното, което искам да предложа по въпроса за проблемното възприемане на непознатото, е да се опитате да прочетете написаното тук, отново, примерно след година. Един необходим период - така наречената "дистанция на времето". Мисля, че ще откриете доста неща, които не сте забелязали при първото прочитане.

    Както вече споменах, предпочитам да не следвам отъпканите пътища на традицията. Затова се отказах от грижливо събираните в продължение на години цитати от най-различни източници. Предполагам, че това доста ще възмути привикналите да правят изводите си, прочитайки единствено библиографията в края. Пред мен стоеше изборът: 500 страници много мъгляво съдържание, но подкрепено с имената на авторитети или по-малко от 100 страници, като наблегна повече на логическата подреденост и достъпност и много по-малко на доказателствената страна. Както посочих по-горе, поради много причини, за голям брой хора съдържанието е трудно достъпно, затова реших, че е недопустимо допълнителното му разводняване с цитати. До това решение ме доведоха и следните допълнителни причини:

•    Словото има ограничени възможности за предаване на определен смисъл, поради ограничената ни способност да следваме повече от една логическа нишка. По тази причина, хората не обръщат внимание на съдържанието "написано между редовете". Затова е възможно един и същ цитат за различните хора да има различно съдържание или аз да съм разбрал нещо напълно различно от смисъла, който е имал предвид авторът.

•    Често се срещат манипулации с цитатите. Възможно е те да не са направени умишлено, просто ползващият погрешно ги е разтълкувал. За темата, която разработвам, поради нейната непопулярност, доста от цитатите, които съм подбирал, я засягат косвено и затова не са достатъчно убедителни. При това в миналото са се тълкували доста превратно. Реших да не се крия зад известни имена.     

•    Хората, привикнали да влагат повече емоции в мисленето си, първо ще потърсят отношението ми към определените категории, за да ме причислят към някоя школа, направление, секта и т.н. Тъй като това вече е било направено с известните автори, то цитирането им би позволило автоматично да бъда обявен за последовател или противник на техните идеи. Понеже се опитвам да опиша многопосочността на Битието и единството на Цялото, не бих искал да бъда причислен към известните вече категории - ако те се спират на въпроса, то е повърхностно.

•    За определен тип хора, дори авторитетното мнение не струва нищо в сравнение с техните собствени способности. Стигнал съм до убеждението, че е необходимо всеки сам да намира доводите за и против дадено твърдение. Собствените усилия са най-убедителното доказателство.

   Следващият много важен момент, на който искам специално да се спра е това, че не се смятам за автор на написаното в тази книга. Моята роля може да се определи като преводач, актуализатор и систематизатор на знания, които съществуват вечно, независимо от етапа на човешкото развитие. Също така е необходимо да подчертая: че не съм религиозен - т.е. не изповядвам нито една религия и не принадлежа към нито една секта. Дори тази декларация има малък шанс да предпази прибързаните "сортировачи" да ме определят като сектант. Затова трябва да поясня, че написаното тук е философия - разбирането ми за същността на битието и смисъла на съществуването. Всяка религия в началото си е била философия, а с догматизирането на началата е загубила живата си актуалност. Нямам претенции към никого, да вярва или да не вярва в каквото и да е. Проучвайки битието, съм достигнал до убеждението за съществуването на Бог като обективна физическа реалност. До това убеждение съм достигнал по пътя на разсъжденията, а не чрез приемането на доверие нечие твърдение. Затова и вас ще посъветвам: не ми вярвайте напълно, гледайте на всичко това като на фантастична приказка - може да е вярно, може да не е, кой знае! А след като твърдя, че човек разглежда действителността едностранчиво, че истината винаги е многопосочна, че чрез речта не може да се изразява многопосочен смисъл, то как мога да имам претенциите, че е във възможностите ми да опиша истината.

Създадено: 14/02/2006 • 22:15
Обновено : 20/02/2006 • 17:02
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 14852 пъти

 Предпечатен преглед      Версия за печат      Смъкване на статията в формат zip      Изпрати статията на приятел