МИГОВЕ НА БЛАГОДАТ


Признателност

    Преди Всичко искам да изразя своята признателност към моя най-добър приятел Бога. Той напоследък бе наистина велик. Всъщност винаги е бил такъв, но едва напоследък аз обръщам повече внимание и виждам повече. Благодаря Ти, Господи, Ти си върховен!
Всъщност, Ти си тъкмо такъв...
    След това искам да благодаря на прекрасната си съпруга Нанси. Тя е толкова близо до Бога, както аз едва ли някога ще бъда във физическото си тяло през този живот. Нанси е доказателство за съществуването на ангелите. Един ден ще напиша книга за Нанси, така за себе си, и ще я нарека „ доказателство за съществуването на ангелите". Нанси е ръководната ръка и нейният редакторски гений прониква цялата тази книга.   
    Дълбоко съм признателен на Рита Къртис, моя стара и добра приятелка, която редактира личните разкази в настоящата книга, след като изчете стотиците истории, които се получиха и която направи това начинание възможно със своята изключителна всеотдайност.
   Искам на тези страници да изразя своята почит към издателя си Робърт Фридмън, който никога не се колебае, когато Бог му каже: “Е, Боб, предстои да изпълним...”. Боб Фридмън и неговата издателска компания “Хемптън роудс” са мечтата за един автор.

Встъпление

   „Мъртъв ли е Бог?"
   През 60-те години на века това бе големият въпрос. Задаваше го всеки. Хората говореха за него. Навсякъде се появяваха афиши, на които бе изписан. Това се превърна в нещо като крилата фраза, в културен феномен. Никой, разбира се, не мислеше сериозно, че Бог е мъртъв. Това бе просто интересен начин да си позволим като общество да говорим за ролята, ако изобщо има такава, на Бога в нашия живот.
   Наред с другите крилати фрази като „Прави любов, а не война!" и „Дайте шанс на мира!" тази крилата фраза за Бога, състояща се от три думи, заключаваше в себе си настроението на цяло едно поколение търсещи хора, предимно младежи с коси до раменете (мъже и жени), които често не носеха нищо друго освен броеници (появявайки се по този начин на обществени места) и които не можеха да си отговорят на въпроса каква е цялата тази суета и защо на всички сложни въпроси в този живот не може да се отговори, Господи, с една прегръдка. Да се берат цветя, така да се каже, а не да се обират бойни победи.
   Странното във всичко това е, че те бяха прави.
   Ние можем да разрешим всичко с прегръдка.
   Сега излизаме от XX 6ек и навлизаме в XXI и все още се опитваме да разберем как става това. Как е възможно просто да се прегърнем, богато дори не се познаваме, богато сме разделени от такива разстояния. Та ние дори не можем да се прегърнем, за Бога, и то по същата причина. Не ни е позволено да се опитаме, да отдаваме любов един на друг и на самите себе си. Това е сантиментално, това е старомодно, ами... Това е работа на хипитата. Ние вече сме пораснали в това отношение. Така че, дайте да си живеем живота, да си вършим работата, да си плащаме данъците и да изпълняваме задълженията си, да си удържаме на обещанията, да си осигурим спокойствие и да си създаваме колкото се може по-малко проблеми, става ли? Хайде да не нарушаваме установения ред. Нима не можем чисто и просто да правим това и да се преврати с всички онези глупости?
   Е, аз все още настоявам на своите въпроси от 60-те. Къде е тук любовта, кьде е Бог във всичко това?
   Както изглежда, ние все още се опитваме да си отговорим на този въпрос. Като общество, като свят, продължаваме да се мъчим да намерим отговора.
   Ще ми се да предложа нещо като начало. Нека да започнем като се прегърнем.
   Тази книга е една голяма прегръдка за Бога. Тя е нещо като вдигане на шапката за поздрав, като благодарствена телеграма, не, не... Като любовна телеграма. Надявам се, че когато прочетете тази книга, ще се почувствате така, сякаш Бог ви е прегърнал току-що и вас, защото знаете ли какво, Бог отвръща на прегръдката.
   Когато ние прегърнем Бога, Той отвръща на нашата прегръдка.
   О, всъщност - Бог е този, който прегръща пръв.
   Тъкмо това иска да каже настоящата книга. Тази книга е за онези мигове, когато Бог влиза в нашия живот и ни прегръща истински силно. Тези прегръдки идват под различни форми и вие ще видите тук да се разкриват много от тях. Внезапен отговор на важен въпрос, знак „от небето", предмет, който по някакъв магически начин се събаря от мястото си - всякакви по-добни неща. Всичко това е тук.
   Това са разкази за реалния живот и за реални хора, изпратени са ми от хората. Защото аз ги помолих. Исках да зная дали моето преживяване на Бога е толкова различно от преживяването на всеки друг или както подозирах, оказа се, че всички имаме до голяма степен еднакви преживявания, но аз съм единственият, който говори за тях. Или поне един от малцината. Засега.
   Щастлив съм да кажа, че моите книги „Разговори с Бога" породиха разговор за Бога. Дори и хора, които не са съгласни с това, което откриват в книгите, поне се доближават до собствената си истина по отношение на божественото. И това е добре. То е като онзи някогашен въпрос „Мъртъв ли е Бог?" - поне ни позволява да разгледаме тази тема.
   В настоящия сборник хората споделят собствения си опит за Бога и как Той се изявява в техния живот. Придружавам тези истории с коментари и разкази, които се основават на богатия материал на хиляда и петстотин страници на петте книги „С Бога".
   Многократно се позовавам на тези книги, защото мисля, че в тях се съдържат някои великолепни и полезни послания и се надявам чрез настоящите истории да покажа как тези послания намират приложение в ежедневния живот по един практически начин.
   И така, надявам се, че се наслаждавате на това сладко пътешествие. Тук ще научим всичко за чудесата и как те могат да бъдат породени Във вашия живот. Ще чуем и не от мен, от разказите на други хора малко за божествената чудотворност, за невероятни случайности, за проявления на божествени гласове, за невероятни съвпадения в обстоятелствата и случайно изречени детски думи, които предават мъдрост, директно идваща от Бога, за спонтанни събития, които са необясними - освен ако не бъде прието единственото възможно обяснение.
   Бог е направил това.
   Следователно Бог не е мъртъв.
   Това е доказателството.

   Когато животът смени своята посока
   Миговете на благодат са онези моменти, когато Бог се намесва в живота ни по много реален, много директен и много видим начин. Това са моментите, когато става нещо голямо или малко, което предизвиква Промяна в Хода на Живота.
   Много са начините, по които Божественото се проявява в живота ни, особено когато открехнем възможността за чудеса. Щом отключим вратата на собствената си психика за потенциалната възможност Бог да ни докосне по начини, за които бихме могли само да мечтаем в сънищата си, тогава тези мечти започват да стават реалност.
   Преди няколко години написах книга, наречена „Разговори с Бога", която предизвика интерес по целия свят. Аз съм убеден, че тази книга бе непосредствено вдъхновена от Бога по време на такива Мигове на Благодат и съм напълно наясно, че не съм единственият, който получава подобни вдъхновения и преживява подобни мигове. Защото ако „Разговори с Бога" ни научиха на нещо, то е, че Бог говори на всички нас през цялото време и все пак можем да чуем Бога, само когато сме отворени да го слушаме.
   Тези, които имат уши да слушат, нека чуят.
   Но сега идва действително удивителната новина, Бог не само провежда разговори с нас, Бог ни посещава всеки ден лично.
   Тази книга цялата е свързана с такива посещения. Тя ще породи промяна във вашия живот, защото се отнася до реални хора също като вас. Тя не е история за учители, гуру, светци и мъдреци, а за обикновени хора, които са преживели „внезапната поява на Бога" - и никога не са я забравили. И защото се отнася за реални хора, които живеят също както вие и аз, тази книга е особено убедителна по въпроса за това дали има друга сила, която направлява нашия живот.
   Според мен тази сила се нарича Бог. Можете да я наречете както поискате. Както и да я наречете - съвпадение, способност да се откриват случайно интересни неща, синхронност, късмет, интуиция, вдъхновение - за вас ще бъде много трудно, след като прочетете тази книга, да отречете, че такава сила съществува. Точно тук. В нашия живот. Ежедневно. Творейки чудеса. Правейки магически неща. Променяйки всичко.
   Това се случва в живота на всеки човек. Джанис Туук, 43-годишна от Хъркимър, Ню Йорк, казва, че в нейния живот то се е случили ето така...
   Моят единайсетгодишен син и аз пътувахме към центъра, за да се поразходим и да поплуваме по река Хъдсън. По време на двучасовото пътуване слушахме, както винаги, когато сме заедно в колата, записи на „Разговори с Бога".
   В този топъл, слънчев августовски следобед ни направиха впечатление множество големи пеперуди в жълто на черни точки, които летяха наоколо. Чувствайки се изпълнени със светлина и любов, докато плувахме бавно по реката, аз си представих мислено Иисус, застанал сред полето с разтворени ръце да призовава много пеперуди. Те се приближаваха като призовани -Оранжево-черни и красиви и го покриваха целия, кацайки по ръцете, дланите и главата му. Това бе прекрасна представа и тя изпълни сърцето ми със спокойствие и мир.
   Чувствайки в онзи миг, че съм едно цяло с Бога, аз си представих също как сама приканвам пеперудите по подобен начин. Този мислен момент бе красив. Исках да продължи, желаех никога да не свърши.
   После се прокраднаха човешките ми съмнения. Помислих, че може би си въобразявам всичко това, че всички тези чувства и видения не са нищо друго, освен плод на собственото ми въображение. Почувствах се неспокойна. Исках да имаше някакъв начин, по който да мога да позная, че Бог е реален и че аз съм част от Него.
   В този момент помолих Бога да ми даде знак и да ми се открие по осезаем начин по време на това пътуване. Не исках да ми се налага да чакам повече. Желаех това да се случи именно по време на това пътуване. Точно тук и точно сега. Даже използвах формулата „Аз Съм", за да го предизвикам. Казах: „Аз Съм човек, който ще получи знак". Онази вечер отседнахме на острова. На сутринта имаше прекрасен изгрев над реката. Слънчевата светлина се отразяваше във водата и проблясваше в очите ми, когато се пробудих. както седях на масата за пикник и наблюдавах вълните край брега, една голяма жълта пеперуда с черни петна полетя сякаш от никъде и започна да танцува пред лицето ми. Тя прикова изненадващо вниманието ми, после направи кръг около върха на палатката, в която синът ми все още спеше.
   Веднага си казах: „О, колко си красива. Ела да ме видиш!" Протегнах ръка и наблюдавах удивено как пеперудата кацна на нея!
   Беше толкова красиво! Нейните оранжево-черни криле бяха големи и съвършени и тя остана няколко секунди на моята длан. Синът ми се пробуди, когато ме чу да викам, подаде глава от палатката и видя пеперудата на ръката ми.
   И двамата останахме удивени.
   Разбира се, знаех кой ми е изпратил този дар.
   Знаех го, защото аз го бях поискала и зная, че мога да го поискам и че това е възможно за всички нас в мигове на благодарност и възхвала и в чисто единение с Всичко, Което Е.
   В този случай, ако човек не внимава, би могъл напълно да подмине величието на онзи момент. Или би могъл да приеме, че е чудесен, но не доказва нищо и че Джанис просто преувеличава, за да докаже нещо.
   Но какво бихте казали за Бил Колсън, или Леи, или Утах?
   Баща ми бе започнал да се задъхва, дишаше трудно, с усилие и беше на ръба между живота и смъртта в продължение на няколко дни. Цялото семейство се беше събрало и бдеше край него.
   Поразено от рак, отслабващото тяло на татко - което сякаш се стопяваше направо пред очите ми - от време на време бе разтърсвано явно от болезнени спазми. Той вече не беше способен да се оплаква. Не беше проронил нито дума, не беше отварял очи в продължение на седемдесет и два часа.
   - Божичко - тихо промълви майка ми в някакъв момент, седнала край леглото му, - колко ли би могло да продължи това?
   Беше около един часът след полунощ и горката ми майчица бе изтощена. Всички ние бяхме изтощени, но те бяха женени в продължение на шестдесет и една години. Никой и нищо не можеше да откъсне майка ми от неговото легло в този момент.
   Точно тогава се случи моят разговор с Бога.
   Нима той трябва да страда така? - попитах Го аз безмълвно, настоятелно в сърцето си. - Той беше добър човек, боже. И сега е свършил работата си на тази земя, нищо не е останало несвършено, няма нищо, което да трябва да се приключва. Моля Те, няма ли да го приемеш сега? Нима ти няма да прекратиш болката му? Ако си тука, боже - а аз зная, че си тук - моля Те, нека това да свърши.
   В онзи миг дишането на баща ми стана малко по-леко, само след три минути той издъхна. Леко. Сякаш потъна в по-дълбок сън.
   Очите ми си напълниха със сълзи. Никога не съм се съмнявал в Бога преди, със сигурност не бих си и помислил да се усъмня в Него сега.
   Случайност? Съвпадение? Не мисля.
   Миг на Благодат? Да.
   Мигове на Благодат са тези моменти, когато Бог нахлува в нашия живот по един много реален, много непосредствен и много осезаем начин. Това са мигове, когато нещо става голямо или малко, което предизвиква Коренна Промяна на Живота.
   Ти си преживял един Миг на Благодат, когато си взел в ръце тази книга.
   

Създадено: 23/03/2006 • 16:29
Обновено : 01/04/2006 • 00:17
Категория : Нийл Доналд Уолш
Страницата е посетена 4858 пъти

 Предпечатен преглед      Версия за печат      Смъкване на статията в формат zip      Изпрати статията на приятел