Суперобучение’2000

Какво е това Суперобучение?

Методите, които лежат в основата на Суперобучението, ускоряват значително обучението и облекчават разбирането. Техните характеристики, които са дадени по-долу, ще ви помогнат да вземете правилно решение.

·        Методът на преминаване в антистресово състояние е най-доброто състояние както за разума, така и за тялото при решаване на възникналите пред вас проблеми

·        Стъпаловиден, постепенен метод за усвояване на информацията.

·        Използване на музиката като метод за развитие на паметта, за възбуждане на мозъка и установяване на връзка с подсъзнанието.

·        Метод за използване на всички раздели на вашия мозък, на всички чувства, емоции и въображението за повишаване на производителността.

·        Метод позволяващ да се избегне недоверието към обучението и промените.

Заниманията и упражненията посочени в тази книга, могат да са полезни не само на отделни личности. Основната идея на книгата е да ви предостави свободен избор. За да се усвоят принципите на Суперобучението, не е задължително да се изучи всичко. Основното и най-важното е, че Суперобучението ви дава нов смисъл на вашето самосъзнание и разкрива нови граници на вашите възможности, дава ви нов поход за разглеждане на действителността – подхода на XXI век.

Част първа

Колко може да се постигне?

Колко бързо можете да се усъвършенствате?

1.

Новите граници

Както е казал Абрахам Маслоу, „ако единствения достъпен ви инструмент е чука, то ще възприемате всеки проблем като гвоздей”. Дошло е времето да погледнете в чантата пълна с нови инструменти и да престанете да чукате с чука, набивайки старите решения. Сега е най-подходящото време да се откажете от старите методи на обучение. Настанал е часът да се вслушате в удивителната мелодия, която звучи по целия свят, особената музика, помагаща на хората да учат по-бързо, отколкото могат да си представят, помагаща им да се променят с такава бързина и лекота, която им се струва просто невероятна.

В немското градче Херенберг, работниците на фирмата IBM, затварят очи и се потапят в удивителен свят под успокояващите звуци на музиката на Вивалди. На другия край на света, на остров Св. Лаврентий, в Беринговия пролив, „Зима”-та на Вивалди изглежда още по-уместно, когато група млади ескимоси затварят очи под звуците на тази мелодия в почивките между лова на китове. В Индиана, способна ученичка от шести клас, анализира записките за това, как музиката, която тя слуша с приятелите си по време  на предложените от нея специални занимания, влияят на резултатите от тестовете. В Монреал, бъдещият шампион релаксира своето тяло, слушайки прекрасна музика и в мозъка му се превъртат сцени от напрегнат двубой по карате.

Искате ли да се научите да възприемате знанията два или пет пъти по-бързо, без да изпитвате при това никакъв стрес? И да запомните всичко, на което ви учат? Вие можете да го постигнете. Точно с това са се занимавали тези хора, които са слушали специално подбраната музика. Те прилагат новия процес на обучение, който ще наречем Суперобучение. Те използват този процес, за да пробудят онзи океан от възможности, който, както казват специалистите, е заложен във всеки от нас. „Никога не съм мислил, че процеса на заучаване може да бъде толкова приятен!” – е възкликнал един от немските служители на IBM в момент на вдъхновение, който нерядко възниква при ускореното обучение, и следователно, по-често изявява вашите способности.

Вие ще излезете на прекия път към нови възможности и повишаването на вашите доходи, научавайки се да възприемате и обработвате факти, графики и данни от два до пет пъти по-бързо, отколкото сега. Този метод помага да икономисвате време и средства при професионалното обучение и преподготовка, при изучаването на основите на икономиката. Това е добра новина. Но не е всичко.

За нас е важно още нещо. Сега промяната не е наша самоцел. Важното е да се получи полза от промяната, а не да станеш нейна жертва. Както никога до сега ни е нужна гъвкавост, за да приемем резултатите от промяната без големи усилия. Както никога по-рано, трябва да знаем, по какъв начин да събудим нашите способности – смята се, че не използваме 90 – 95% от заложените в човека потенциални възможности. Още преди сто години Уйлям Джеймс е определил, че от вътрешните възможности на човека се използват само 5%.

Доктор Раймонд Абрезол, който е подготвил стотици олимпийски звезди, твърди: „Дори не 5, а 3%. Само някои от нас използват 5% от своите възможности”.

Какво можем да постигнем? Писателят-педагог Джорж Леонард казва, че „основната творческа способност на нашия разум за практически цели, може да бъде безкрайна”. Това е цитат от нашата първа книга по Суперобучение, публикувана през 1979 година. Тя звучи прекрасно, когато е толкова всеобхватна. Но пред вас стои въпроса – какво да се прави? Как, събуждайки се сутрин, да не видите отново в огледалото, онзи същия стар познат, в протрития халат? По-надолу включваме още няколко изказвания на хора, които са намерили собствения път, за да извадят на светло собствените си скрити способности.

Неврологът от Монреал Кристиан Драпо писа: „Освен рязкото повишаване на скоростта на обучение, за мен Суперобучението стана отправна точка за дълбоки и много полезни промени в моята личност”.

Добре известната канадска писателка Солтер каза просто: „Моето запознанство с този нов подход предизвика кардинална промяна в моя живот”.

Директорът на немската компания „Делфин”, обучаваща чрез новите методи бизнесмени, Гейл Хайденхайн, казва: „Отново и отново учителите, педагозите и студентите повтарят, че курсовете са променили живота им. Не е достатъчно да се каже, че във всеки има скрит потенциал. Много по-важно е действително да се открие, че в мен има потенциал, за който дори не съм подозирал. Едва след това теорията се претворява в живота”.

„Едва след 30 години преподаване разбрах, че има по-добър способ да се прави това, - твърди калифорниецът Брус Тикел Тейлор. – Суперобучението промени към добро не само моя живот, но и живота на моите студенти”.

Доктор Маюми Мори, японски педагог-новатор, цитира следната забележка, прочетена от нея в класа по ускорено обучение. Един от студентите написал: „Почувствах, че се докоснах до нещо дълбоко, каквото е самото човешко съществуване”. Друг се учудил: „Кой би могъл да си помисли, че е възможно урок по разговорен английски да е толкова увлекателен?”. От Йокохама до Ню-Йорк и от Ню-Йорк до Хайделберг се случва нещо вълнуващо, когато хората  започват да осъзнават своите собствени възможности. И обикновено се учудват, колко е лесно да управляват собствените си таланти, ако те са ни известни. Само един млад човек станал изключение. Неговият стремеж да реализира мечтите си извади на повърхността скритите сили, но това станало въпрос на живот и смърт.

В облачната нощ на 10 септември 1976 година българинът Иван Бързаков навлязъл в неспокойните води на Адриатическо море и заплувал. Той отплувал за Америка. Първата спирка по пътя му трябвало да стане заблатения италиански бряг, почти през 7 мили открито, гъмжащо от акули, море. Бързаков не е бил шампион по плуване, бил е просто добър плувец. Борел се с астмата, често заболяване в България, където необходимото лечение било практически недостъпно. Иван Бързаков имал само един плюс – бил преподавател по нова форма на обучение, разработена от българския доктор по медицина Георги Лозанов, форма, която стои в основата на всички западни системи по Суперобучение.

„Аз притежавам знания по основните техники за управление на разума”, - си казвал Бързаков. Той ги използвал по време на почивка и продължавал да плува дори тогава, когато нетърпимият студ практически го парализирал. Той повикал този метод на помощ, за да предотврати два пристъпа на астма. „Плувайки все по-нататък и по-нататък, аз използвах тази техника, за да се заставя да забравя за смъртта. Практически тя няколко пъти ме настига в морето. Веднъж вече се бях опитвал да отплувам за Турция, но студът ме върна”.

Плувай, Иване, плувай към Америка… едно след друго загребване. След известно време разбрал, че никога до сега не е плувал толкова далеко. „Чух шум и помислих, че югославяните копаят нещо под водата, след това внезапно водата около мен се надигна. Изглеждаше като че ли кипи! По-късно разбрах, че по това време е станало силно земетресение в Триест”. Но Иван продължавал да плува. Преплувал покрай опасните югославски блата, през границата на Италия, а след това попаднал в лагер за бежанци, в лагер с един душ на 500 човека.

Днес Иван Бързаков, заедно със своята американска жена Памела Ренд, също педагог-новатор, води курсове по оптимално обучение в градчето Новато в Калифорния. Той е събрал основните знания за методите на управление на разума в една всеобхващаща система, способна да помогне на другите да почувстват свобода, повишавайки продуктивността на мозъка си. В 1992 година, кръгът, изглеждащ като невъзможен, се затворил. Поканили Бързаков да се върне в България, за да помогне на съотечествениците си да преодолеят усложненията, възникващи при прехода от полицейска държава към свободна икономика.

Защо Бързаков се хвърлил с такава увереност в черните води на Адриатическо море? „Първата причина беше да се опитам да се освободя от потисническата комунистическа диктатура”, - каза той неотдавна. След това добави още една причина, „не толкова важна”.

„Аз имах щастието да работя с експерименталното образование, разработено от д-р Лозанов и знаех, че тези идеи са все още в зародиш. Ние се занимавахме с ускорено изучаване на езици и подобряване на паметта. Но аз чувствах, че има още нещо, и при това, много съществено. Това е същото, което привлича хората по вашата първа книга за Суперобучението, - усещането за неограничен потенциал на човешкото същество, възхищението от неговите способности… Аз знаех, че използвайки този метод, ние ще можем да се докоснем до основният източник, намиращ се вътре в нас. Но това може да бъде направено само на Запад, и в частност в Америка”.

Зов за пробуждане

И ето раздаде  се сигнал за всеобщо пробуждане. Тогава още като кандидат президент го подкрепи по време на телевизионни дебати, казвайки, че „да очакваш резултати продължавайки да действаш с едни и същи методи е форма на безумие”. Това изречение е измислено от неговият помощник по развитието на личността Тони Робинс. Кандидата Рос Перо, изглеждаше направо ни цитираше, твърдейки постоянно: „ние трябва да се учим на това как да се учим”. А нали това е основният лозунг на Суперобучението от момента на създаването му. В студената и ясна нощ, по време на инагурацията на 47 президент на Съединените щати, Мая Анджелу каза: „Хоризонтът се отдръпва, откривайки пространство за нови промени”. При това тя гледаше слушащите я жени, мъже, деца, струпали се около Капитолия. Тя гледаше и по-нататък, към огромната земя, представяйки си славната история. „Възродете мечтата, - е казала тя. – А сега, пробудени окончателно, кажете: добро утро!”

За да можете да изживеете както трябва следващите десет години, длъжни сте да казвате „добро утро” на самите себе си. Нашето положение, основаващо се на старото статукво, няма да го направи вместо вас, може би затова така бързо се уморяваме от нашите лидери. Те не могат винаги да правят всичко правилно. Ако промените възникват толкова бързо, както действа и шоковата терапия, то никой не успява да осъзнае отчетливо как да се приспособи. Става очевидно, че ако искаме да процъфтяваме, то е дошло времето да прекратим споровете за решенията и възможностите, и в действителност да положим началото на свободното, съвършено съществуване, предначертано ни от самото начало.

Днес постоянно се подобрява методиката за избор на най-добрия жизнен път на всеки от нас. Много в това направление ще ви подскаже и тази книга. Също така ще разберете, че независимо от това с какво се занимавате в момента, независимо от вашата възраст и полученото образование, можете с успех да използвате нашата методика. Нейната прелест се състои в това, че можете да дишате дълбоко и да релаксирате, вместо да натрупвате допълнително напрежение от необходимостта да правите нещо, да учите, да се грижите за нещо, усъвършенствайки се да постигате. Суперобучението премахва стреса. Вие можете да се учите на това, как да се учите, получавайки при това само удоволствие. Не изглежда ли това прекалено хубаво за да е истина? Ние също мислим така.

Българският вариант ли е най-добър?

В края на шестдесетте години, не в най-доброто време за Източна Европа, ние получихме неочаквана покана на първата (и последна) Всесъюзна конференция по парапсихология в Москва. Преди презрително да ни нарекат „интуристи”, прекарахме три месеца, стараейки се да изкопчим материали за добре финансираното, тясно научно изследване от комунистите на човешкият потенциал. Струваше ни се, че в някои области са се придвижили по-напред от нас. Комунистическите вестници бяха изпъстрени със заглавия: „БЪЛГАРИТЕ НАПРАВИЛИ ПРОБИВ В ИЗУЧАВАНЕТО НА СВРЪХПАМЕТТА!”, „РАБОТНИЦИ УЧАТ ПО 500 ЧУЖДИ ДУМИ ЗА УРОК И ПРИ ТОВА УКРЕПВАТ ЗДРАВЕТО СИ!”. Дори консервативната „Правда” взе участие в тази кампания, заявявайки: „ВИЕ МОЖЕТЕ ДА ИЗУЧИТЕ ЧУЖДЕСТРАНЕН ЕЗИК ЗА МЕСЕЦ!”. Това беше чиста пропаганда.

Седейки в слънчевият кабинет на Георги Лозанов, намиращ се в Държавният институт по сугестология в София, знаехме, че разговаряме с единствения в България психиатър, водещ парапсихолог и познавач на сугестологията, - бъдейки жив носител на еклектични методи, Лозанов ги прилагаше като някакво вълшебство за лечението на заболявания и психически разстройства, десетилетие след десетилетие, убеждавайки се в приложимостта на нетрадиционната медицина. Докторът открил ново заболяване – „дидактогенен синдром”, предизвикано от неправилните методи на обучение, - и изложил възгледите си за възможността за лекуването му с помощта на сугестологията. Според него, той имал намерение „да разкрие най-богатите ресурси, които може да притежава страната – безграничните ресурси на човешкия разум”.

Ако опитите, показани ни от сътрудниците на Лозанов, се прилагаха, малка България би могла да се превърне за света в находище от ресурси на разума, не по-малко, отколкото са нефтените запаси на Саудитска Арабия. (Интригуващата история за новаторските работи на Лозанов и на тези безстрашни педагози, които започнаха да ги преподават на Запад, можете да прочетете в първото издание на „Суперобучение” през 1979 година от изд. „Делакорт”) Лозанов беше очарователен човек с топла, широка усмивка, с коси изглеждащи като наелектризирани, които го оприличаваха на типичния портрет на гения, както си го представяме. Ние и до сега не използваме по-голямата част от методиката, представляваща „българския скок”. Ако, както по-късно доказа Бързаков, дори и половината от изглеждащите диви и неразбираеми постулати, са се прилагали, в затворената за целият свят България действително би се случило събитие. Не просто нещо ново в методиката на Суперобучението по френски или математика, а действително велико събитие, където могат да се проявят талантите на така наречените хора със средни способности. Тази история и до сега не е завършена. Разказвайки за комунистическата си одисея, ние посветихме на методите на Лозанов само пет страници. (виж „Открития в психологията зад желязната завеса”, 1970 г. с допълнения през 1995 г.)

Въпроси се посипаха отвсякъде, дори и от Института за отбранителни анализи на Пентагона. Група аналитици от Запада отпътува за София по време, когато доста американски педагози-новатори се опитваха да адаптират комунистическата система на обучение към условията на Северна Америка.

Гениалният, могъщ нов способ за обучение, за развитие на паметта и самоусъвършенстване започна да се развива в Де-Мойн, в Торонто, в Атланта. В края на седемдесетте новатора-психолог д-р Доналд Шустер от университета Айова в Еймс, основа Общество за ускорено обучение и преподаване (ОУОП). Днес в повече от десет страни съществуват професионални съюзи, в това число и международното Общество за ефективно и действено обучение (ОЕДО), създадено в Англия. В същото време малко професионалисти са могат да надскочат общоприетите рамки. Какво да правят останалите, тези, които винаги са се стремели да преодолеят установените граници? Ние взехме някои методи, които са се оправдали, добавихме към тях няколко нови и се получи системата „направи си сам” – „Суперобучение” е достъпна за всички. Първоначалното название е ускоряващо или ускорено обучение.

В основата на Суперобучението са положени работите на Лозанов и на други източници, такива като древната Раджа Йога или съветската наука, които се отличават в значителна степен от нашия начин на мислене. Провървя ни. Открихме още една „логия”: софрология – наука за хармоничното съзнание, сборник от пътища за постигане на съвършенство, практически неизвестна в Америка, разработена от също такъв новатор, като Лозанов, испанският доктор по медицина Алфонсо Кайседо. Ако се интересувате от профилактичната медицина, може би ще ви бъде интересно да знаете, че повече от две хиляди европейски лекари използват софрологията, за да покажат на пациентите си, как могат да се излекуват сами. Ако се занимавате със спорт, то би ви било полезно да знаете как софрологията е помогнала на повече от сто олимпийски шампиони.

Готвейки се да престъпите прага на XXI век, сте длъжни да опитате да престанете да възприемате отделно душата и тялото, а да се опитате да образувате системата разум-тяло. Практически 80% от знанията за работата на тази система са били получени след като хората са започнали да се занимават със Суперобучение, давайки тласък за пробуждане на своя вътрешен потенциал. И съществуват много нови пътища за пробуждане на своя потенциал, понякога поглъщаш човека изцяло: високочестотен звук и други психоакустически методи, Суперпитание, интерактивна телевизия, „динамическа” памет, механизмите на функциониране на разума, подводна медитация…

Ако искате да постигнете максимална ефективност, ще е полезно да осъзнаете, че ускореният път е преди всичко нова перспектива, състояща се от основен набор прийоми, които можете да избирате, да променяте местата им, да свивате или разтягате в зависимост от обстоятелствата. Ето защо те са приложими в такива противоположни области: в бизнеса и военното дело, в детските градини и училищата, в оздравителните центрове и дори при управлението на танкери. Ето защо Суперобучението е подходящо за всички: от чистачката – до невролога.

„Голямата работа над себе си”

Може ли самостоятелно да се ускори обучението? След тридесет години работа над този въпрос, ние можем еднозначно да отговорим: да. От всички съобщения, които са ни изпращали хората, които когато и да е са ни съобщавали за своите успехи в работата над себе си, можем да отделим историята на един човек, подобна на замисъла на писател въплътена в живота. Това е историята на невролога Кристиан Драпо. Подчертавайки, че много рядко говори толкова открито за своите достижения, този канадец все пак пожела да узнаем, какво е постигнал „единствено сам”.

В 1980 година, той е стеснително петнадесетгодишно момче, открило с приятели френското издание на „Суперобучение” в книжарница на Монреал. „Винаги съм се интересувал от фантастичните възможности на мозъка, - казваше той. – Винаги, доколкото се помня, съм бил убеден, че човек може да направи всичко, което пожелае, и съществуват само тези ограничения, които сам си наложи”. Но тогава… за юношата това била прекалено скъпа книга. „След седмица, в продължение на която ходех всеки ден и съзерцавах книгата, най-после я купих”.

 Драпо насочил отначало своите усилия върху това, което смятал за жизненоважно. „В горните класове винаги се чувствах не особено уверено, когато говорех с хората или отговарях пред дъската. Можеше да ме изплаши всеки”. Той започнал да прилага прийомите на релаксацията и тренировки на мисленето според Суперобучението. И това сработило. Само за едно лято той „изучил методите на самоусъвършенстването” и станал изявен млад човек. Днес Драпо е канен много често като докладчик на конференциите и за предавания по радиото.

По време на ученето в горните класове Драпо започнал също да се занимава с тайкондо – корейска борба, подобна на карате. След упорити занимания получил кафяв пояс. Буквално в навечерието на получаване на черен пояс „почувствах умора от интензивните тренировки”. След това научил, че Североамериканските игри за 1981 година и програмата в която влиза и тайкондо, ще се проведе в съседната провинция Онтарио. „Видях в това своеобразно предизвикателство. Зарязах напълно физическите упражнения. Вместо това започнах всеки ден менатални тренировки, използвайки методите на Суперобучението”. Шестнадесетгодишният Драпо пристигнал на игрите в Китчнер, Онтарио, изпълнен с увереност в себе си.

„Сражавайки се сред черни пояси, провеждайки схватки с хора много по-опитни, участвайки в категория, която е над моята, аз спечелих състезанията”.

По време на учението в колежа прийомите на Суперобучението – използването на  специална барокова музика, релаксации, самовнушения – позволили на Драпо да отдаде по-голямата част от времето си за съчиняването на рок-опера, а не да зубри научни текстове. „Практически не отделях много време на учене, рядко отделях повече от час за подготовка за изпит. Независимо от това завърших колежа с резултат 87% по науките”. Той станал един от шестте студента приети в специалността неврофизиология в университета МакГил от провинция Квебек.

След завършването на университета Драпо бил приет на работа за изследване на паметта в Монреалският институт по неврология. През цялото си свободно време разработвал магнетофонни курсове, които скоро могли да използват и приятелите му. Той смятал, че най-добрият метод да помогне на обществото е да създаде за децата специални методи, които ще им помогнат да станат уверени в своите сили и да им помогнат да учат лесно. И той открил експериментални класове по ускорено обучение в шест частни училища.

„Именно Суперобучението ми даде възможност да направя това, което смятам за голямата работа извършена над мен, - отбелязва Драпо. – Станах шампион на Северна Америка по тайкондо. Получих висша степен по неврология и неврохирургия, съчинявах музика, изучавах философия и публикувах по тази тема книга, сега пиша книга по диетология. Включен съм във важно изследване и изучавам дълбоко религията. А съм само на двадесет и седем години”.

Методите, които използва Драпо за изпълнение на своята „голяма работа”, са описани по-долу. Основното можете да го направите и сами. А много методи сте длъжни да прилагате само сами.

Старите методи за обучение не се канят да се предадат без бой

„Учителят от 1890 година, слязъл от картина на Уинслоу, би се почувствал като у дома си в класната стая образец 1990 година, - заявява Елен Демпси, президент на Учителската мрежа. – Какво още би могло да застине така, за да остане непроменено сто години?”

Това, разбира се, е преувеличение. Ръководителят на проекта „Ренесанс” д-р Вин Венджер отбелязва, че анализирайки днес положението на нещата в образователната система, фактически всяка работеща система трябва да бъде разглеждана като ускорена. В своя метод за ускорено обучение Венджер често моли изпълнителите да подбират нови ръководители в замяна на старите. Новите ръководители са нови перспективи – ето какво, по негово мнение, трябва да подобри нашата образователна система, а не бюрократичните изисквания на „големи пари”. Парите не са панацея, както отлично се вижда, ако се вземе за пример Ню-Йорк, където за един ученик се изразходват много повече пари отколкото са средно за страната. В днешно време десетки хиляди нюйоркски деца, основно от началните класове, са с лоша успеваемост. И това не е младежко заболяване. Само няколко десетилетия назад, всичко, което се изискваше от работника, е да има здрави рамене и сръчни ръце. Днес, тези, които все още се придържат към старите методи на обучение, ще бъдат принудени, ако не искат да бъдат премазани, да стъпят на новите информационни технологии. Старите методи няма да ви помогнат да получите заплата през XXI век. „Хората вече не могат да се разглеждат при обучението като безлични единици, - предупреждава министъра на труда Роберт Райх. – Икономиката на утрешния ден ще изисква работници, способни да се учат интензивно”. Тези, които успеят да скочат в този бърз експрес, ще получат възможност да се насладят на новите преимущества, които може да даде прогреса, да достигнат това, което сега ни е трудно да си представим, както е било трудно на живелите преди индустриалната епоха, да си представят доколко скоро ще се разширят хоризонтите на техните възможности.

Сравнявайки способностите на американците и немците, едно от уважаваните СМИ – „60 минути” – заявява, че „в САЩ е третия по големина пазар на работна сила”. 30 % от американските деца не могат да завършат училище. Такова е съотношението и в Канада, независимо, че там годишно се изразходват 44 милиарда долара, втората по размер в света. Настана време не само да се променят методите, дошло е време да помислим и да се огледаме наоколо.

Създава се впечатлението, че немците са се занимавали предварително с подготовката на работна сила за XXI век. Немците се стараят да овладеят нови нива на професионална подготовка в гонитбата на големи заплати и отпуски. В какво е тайната им? Частично, това е забележителна програма за постоянно образование, създадена в промишлеността и обхващаща цялата нация, предлагаща едновременно с трудовата дейност обучение по много специалности, започвайки с робототехниката и завършвайки с изучаването на езици. Другата тайна се състои в методиката на работа на много от немските обучаващи центрове. В продължение на много години в тях се използват методите на Суперобучението. Мнозина разбират, че старият способ на преподаване е несъвместим с високите технологии. В същото време, когато се усвоява една система на обучение, друга вече се разработва. Суперобучението частично запълва празнините благодарение на доктор Хартмут Вагнер.

Скептик по натура, Вагнер като учител, решил да провери, действително ли е толкова добър новият метод. Днес той оглавява Института за повишаване на способностите в Хаиделберг, с 34 сътрудници, които вече са обучили хиляди хора и продължават да работят с учениците, включително с тези възхитени сътрудници на IBM, слушащи Вивалди в Херенберг. „Сименс”, „Ауди”, „Филипс”, „Ранк Ксерокс”, „Опел” – „сините якички” са яхнали вълната на ускорението в Германия, защото тя носи двойна печалба: тренира високи навици с висока скорост, и както ще ви каже всеки работник, повишава психическото и физическото здраве.

Ако знанието е ноу-хау и се явява необходим елемент от обществената дейност, то толкова повече ни е необходимо на повечето от нас. Както казват специалистите по прогнозите, през следващото хилядолетие най-многочислената професионална категория в САЩ ще бъдат „работниците на знанието” – техниците, специалистите по обслужване, предприемачите, които ще работят или на малки групи, или сами. Рони Сандроф предупреждава на страниците на „Работници”, че за да бъде постигнат сега успех, е необходимо овладяването на способността „да се трансформираш в лесно приспособяващ се актьор, който може да се завърти на пета,  да забрави за миналите успехи и неудачи и да се приспособи бързо към новата роля, внезапно заменила старата”. Как можем да научим нашите деца и самите нас на способността на процъфтяване? Един от отговорите е изминатия от доктор Чарлз Адамсон път към перспективата.

Бъдейки американец, работещ в много взискателната образователна система на японските колежи, Адамсон с радост започнал да използва суперобразованието. Когато неговите консервативни колеги от Шицука – институт за наука и технологии видели това, което се случва в неговите класове, казали: „Това не е преподаване”.

„Аз реших, че те са прави, - казва Адамсон. – Няма никакво преподаване в моите класове, само обучение”.

Мнозина, изхождайки от своя тежък опит на запознаване с образованието, смятат, че образованието е подобно на пълненето на кренвирш или страсбургска гъска. Именно затова ние често се отнасяме към обучението, продължаващо цял живот с такъв ентусиазъм, както към зъболечение. Но буквалното значение на думата образование е да се изведе от. Към това са насочени и методите на Суперобучението: да изкара в цялата му красота вътрешният талант, който вече притежавате, макар и да не сте се замисляли за това. Това не е нова идея, а по-скоро второто дишане на много стара идея. Създавайки това, което сега наричаме велика и славна Гърция, древния учител Сократ, неговият най-добър ученик Платон и десетки хиляди жители на Атина са следвали принципа, че всички ние вътре в себе си сме гении и всички сме свързани с безкрайното знание. Те са работели с личността, за да изявят гениалността. Те са разбрали тайната: трудно е да откажеш човека да се учи цял живот, ако учението за него е синоним на приключения и радост от откритията. (В много древни култури елитът е знаел тази тайна. Именно от нея Лозанов е извел своите най-добри идеи.) За да може бъдещето да бъде за нас като зов на сърцето, ние трябва да вместим процеса на обучението вътре в нас и отново да го осъзнаем като естествен процес, действащ постоянно, очарователен и толкова безкраен като самият живот.

„Ти трябва да се промениш, приятелю”

Ако искате да разперите крила, то моля, вие сте уцелили най-добрия момент в историята на човечеството. Не ви е нужно да създавате тайно общество, пазещо многолетна мъдрост. Сега постоянно се появяват пътища, даващи възможност да разширите вашите способности. Това е изискването на времето, и времето ви помага в това.

„Сред целия хаос, който ни обкръжава и се намира вътре в нас, се случват действителните промени на психиката”, - заявява изявеният психотерапевт Мариан Вудман, на когото се е удало да погледне дълбоко в много човешки подсъзнания. Неговите клиенти „виждат как в техните тела се освобождава нова енергия”. А Вудман я чува и я изразява с думи: „Ние изискваме вътрешна свобода!” Бъдейки добър психотерапевт, Вудман също чува: „Ние искаме да бъдем свободни от влиянието на старата майка и стария баща” – не от нечии конкретни родители, а от два огромни комплекса на колективния разум. Старата майка е ограничаващата ни безопасност, която ни задържа на едно място, а старият баща са законите и традициите, които управляват нашия живот съгласно установените по-рано понятия. Именно този дует заявява: „Ти не трябва да се променяш, приятелю”. Вудман се надява, че в края на краищата ще докаже неверността на това твърдение. Тя вижда, че новата енергия рязко увеличава желанието на хората да възкликнат: „Искам да бъда свободен. Искам сам да отговарям за живота си”. Възможно е, ние най-после сме дорасли до тази точка, когато е дошло времето да напуснем старият уютен дом и да излезем на широкия простор.

Хаосът в окръжаващия ни свят и в самите нас, към който се обръща по време на своите сеанси Вудман, е основан на страха. И възможно е, сега е настъпил момента, който се случва един път на хилядолетие. В същото време, когато структурите се разрушават под собствената си тежест, е възможно да се появят нови пътища. Системите по ускоряване на обучението не са панацея, но те в действителност, изглеждат необходима час от много решения. Суперобучението не е магическа книга за личността, независимо, че работи по подобен начин. Вие ще можете да се учите по-бързо и ще можете много бързо да развиете своята памет. Ускореното обучение може да се смята действително вълшебство по отношение на всичко, но най-добрият път е новият път на глобално обучение, пропуск към пълния свят на вашето „аз”. Съществува единствен път за движение напред, който Абрахам Маслоу, бащата на хуманистичната психология, нарече самодействие. Това е наричаното от някои всеобхващащо, това, което психолога на бизнеса Марша Сайнета нарече „мисленето на XXI век”. Това е отчетливо обозначения път, водещ далеч от хаоса, за който Олдос Хаксли казал: „Съществува единствен ъгъл на Вселената, който можете да подобрите – самите вие”. Защо просто да седите във вашият ъгъл, след като можете да овладеете ноу-хау, да завоювате галактика от възможности, лежащи зад хоризонта?

2

Сръхпамет?

Доколко бързо можете да се учите? По принцип, ограничения в скоростта може изобщо да не съществува. В днешно време хора от различен произход и образование – от третокласниците на Аляска, филипинските монахини до инженерите от корпорацията АТ&Т – откриват, че могат почивайки и преглеждайки материала, който е необходимо да научат, да го запомнят от два до пет пъти по-бързо, отколкото по-рано. Понякога хората преглеждат материала десет пъти по-бързо, от обичайното и при това запомнят съдържанието му.

Най-прякото и елегантно преимущество на Суперобучението, доказало на практика своите възможности, това е способността да се огледаш назад и да запомниш факти, рисунки, да научиш език бързо и във всякаква възраст. Представете си как бихте се чувствали, когато опознаете основите на предмета, който трябва да изучите, без да губите много време за това. Или когато, най-после, разберете същността на това, което винаги сте искали да знаете. Това е подобно на ходенето по горящи въглени – ако сте доказали на себе си, че сте способни да го направите, то старите ограничения ще запращят по всички шевове. Как можете да ускорите изучаването на някаква наука, например математиката? Вие можете да го направите така, както го правят, например, студентите в университета в Япония, или седейки сами в къщи, както го прави Браян Хамилтон.

В голямата лекционна зала на университета Токай в Япония, четиристотин студента от инженерна специалност дишат в синхрон. Мека мелодия подава ритъма на вдишването и издишването в ритъм с четенето на днешната лекция от професора, взета от собствената му книга „Електричество и магнетизъм”. Ето, д-р Хидео Секи завършва своите записи, светлината угасва и на големият екран оживяват ярко оцветени диаграми. В съответствие с ритъма на смяна на разноцветните слайдове свири спокойна  музика, отначало “Air in G” на Бах, след това „Годишните времена” на Вивалди. Когато изчезва последният кадър, студентите затварят очи и се отпускат, слушайки специално подбраната барокова музика. Намирайки се в такова комфортно състояние, те отново слушат повторението на лекцията, но този път по-бавно, в такт с музиката.

В своите осемдесет години, помъдрял от опита, д-р Хадео Секи, не е загубил огъня в очите и в душата си, ни покани да вземем участие в провежданият от него в Япония тур от специални лекции. Срещаме се с негови колеги, с ръководители на промишлеността и образованието, с хора притежаващи уникални знания и опит. Както и Секи, след края на втората световна война, американското правителство сметнало техните знания за толкова важни, че ги прехвърлило за известно време да преподават в най-добрите американски университети. Специалист по техника и информатика, Секи веднага оценил многообещаващите възможности на Суперобучението. Той провел първите опити в Япония и написал първите книги по възможностите на ускореното обучение и разкриване на висшите възможности на човека.

След свършването на семестъра, проведен от него в университета Токай, Секи публикувал доклад, в който се отбелязвало, че „числото на отличниците рязко се повишило, а числото на неуспелите намаляло”. Той доказал, че Суперобучението може да се прилага дори при много голяма аудитория.

Жителят на Ню-Йорк Браян Хамилтон доказал със собствения си пример, че Суперобучението работи прекрасно, дори ако се занимаваш с него сам, в своя собствен дом. За да получи своята първа научна степен и да стане терапевт, на Хамилтом му били необходими десет години упорит труд. След това той продължил учението си, постъпвайки в сложни подготвителни курсове в Колумбийският университет. Хамилтон коментира: „Чувствах се, като че ли излизам от ритъма на обучението. Получавах четворки с минус, но постоянно ми се искаше да изкарам по-добри оценки. Две седмици преди зимната ваканция, книгата „Суперобучение”, която бях купил, но не бях чел, буквално падна в краката ми от полицата с книги. Прочетох я буквално за една нощ и си помислих: „Защо пък не?” Хамилтон си създал опорни схеми, съсредоточавайки основното си внимание на „тъждествата”, които трябвало да знае за изпитите. (Подробни инструкции, как да разработите програма за Суперобучение, ще намерите в глава 24.)

По време на непосредствените занятия по обучението, Хамилтон отначало отделял няколко минути за преход към състояние, „най-добро” за запомняне на данни и рисунки. Стараел се да приведе тялото си в състояние на пълен комфорт, след това успокоявал разума си и се съсредоточавал, използвайки напълно въображението си, след което си поставял няколко елементарни задачи за загрявка. Щом се почувствал готов за обучение, включвал магнетофона. Хамилтон изслушвал записите в съответствие с зададеното темпо: четири секунди информация, след това четири секунди пълна тишина. Дишал в синхрон с записа. Когато нещо се говорело, задържал дишане, вдишвайки и издишвайки по време на паузите. Като допълнение на ритъма, информацията се произнасяла с три различни интонации – нормална, тиха и силно-заповедна, при това постоянно се редували. При всяко занимание Хамилтон включвал по един път специална касета с музика за Суперобучение.

След това лягал и затварял очи. Отново прослушвал същият урок, но този път съпровождан от барокова музика, с темпо 60 такта в минута. В същото време, когато очарователните звуци на музиката пронизвали цялото му същество, Хамилтон можел лесно да превключи от тригонометрия на наситените творби на Бах. Това накратко е целият метод.

Каквото и да правите, отначало приведете тялото и съзнанието си в съответното състояние. Възприемайте данните чрез внушение, с помощта на ритми и специална музика. Това е основата на Суперобучението, която реално създава допълнителното ускорение на обучението. Някои просто си почиват и слушат музика, четейки или възприемайки информацията чрез слуха. Този метод, като правило също дава добри резултати, но за да се освободи суперпаметта е необходим определен ритъм.

За първи път ние чухме за суперпаметта, когато се сблъскахме с научното й наименование хипермнезия. Развитието на хипермнезията, прекрасната противоположност на амнезията – ето какво е толкова привлекателно в новаторското учение на Лозанов, макар и да е възникнало в комунистически земи. Дълги години Съветите са изучавали тази изключителна възможност, практически разкривайки дейността на суперзвездите  на паметта, такива, като например, знаменития Вениамин, „човека, който може да запомни всичко”. „Ако един човек може да постигне това, то и останалите могат да се научат на това.” – са казвали те. Защо? Защото Съветите са разглеждали свръхпаметта като основен път към непроучените, и освен това, неизвестни ресурси на разума.

С помощта на хипермнезията според Лозанов, вие можете да пробудите в себе си наличната вече суперпамет. Вие можете да си спомните всичко, което някъде и някога се е случвало с вас. Главното е да съживите вашите усещания. Един от пътищата за превръщане на паметта в нещо осъзнато е да се подава информацията по особен, ритмичен, музикален начин; другият способ е да се построи мост към вашето подсъзнание.

Специалната работа с паметта е част от всички системи за ускорено обучение. Вие се учите по-бързо, защото запомняте по-добре. Нима не сте се връщали нееднократно към запомнянето на времената на английските глаголи, или теореми, или спортни правила? Суперобучението е построено така, че да фиксира информацията в мозъка с помощта на минимален брой повторения. Също така опита показва, че ако се обучавате на някакъв определен предмет, то често ефектът получава глобален характер и укрепва въобще вашата памет.

Какво се е случило с паметта на Браян Хамилтон в резултат на прослушването на направените от самия него записи и специална музика? „Само за две седмици, вместо четворки с минуси, започнах да получавам шестици”, - казва той. Може този метод да подхожда само за изпити, които ни подпират? „Можете да кажете, че този метод е приложим само в този случай, - казва Хамилтон с усмивка. – Но понякога, когато отивам в Карнеги-хол и слушам там Вивалди, геометричните тъждества направо напират в главата ми”. Скоро Хамилтон станал студент-медик, а през почивните дни – преподавател по Суперобучение.

Всеобщо обучение

Нашия живот протича в световната мрежа за общуване. Милиарди хора са били очевидци на изпитанието на крилатите ракети, милиарди следят, как ръката на претендента се протяга към заветният Оскар. В същото това време учените откриват постоянно протичащото с самите нас, по-малко сложно, отколкото в обществото, общуване. Мислите и емоциите се превеждат на езика на химическите послания, сигналите на мозъка се разпращат по органите, органите изпращат обратни отговори, в същото време когато мобилната имунна система, подобно на мобилен телефон, разменя актуални новини между периферните части на тялото и мозъка. Сега вече знаем, че системата „разум-тяло” е взаимозависима, както системата „човечество и Земята, която го храни”.

Суперобразованието отваря пътя за създаването на система на всеобща връзка, както вътре в него, така и извън. Основното образование, като правило, до сега въздейства на вашето логическо, така нареченото ляво полукълбо на мозъка. Ускореният път на обучение задейства целият ви разум, вашето съзнание и подсъзнание, вашето въображение, чувства, емоции и един от най-важния компонент, който обикновено забравят по време на традиционното обучение – вашето тяло.  Ако вие ползвате Суперобучението, за да запомняте по-добре, също така преосмисляте цялата получена по-рано информация, събирате заедно всички разделени части, които бихте игнорирали или сметнали за незначителни при обикновеното обучение. Ако вие задействате изцяло себе си, рязко се повишават шансовете да изпълните всяка задача, да постигнете всяка цел бързо и качествено. Като че ли плувате свободен стил към далечни брегове, вместо да пляскате в крайбрежните води с помощта само на едната ръка и с вързани крака.

Често наричаме метода музикална памет, Суперобучението е разработено за това, да можете да използвате всички свои възможности едновременно, всяка възможност да допълва другите. Защо трябва да оставите неизползвани две трети от вашите забележителни способности – вашите чувства и емоции, в същото време, когато се опитвате да научите нещо или да изпълните нещо? Нека емоциите ви да станат членове на отбора, и тогава ще почувствате, как се подобрява вашата памет.

Обучението като способ за подобряване на здравето? Встроената система за премахване на стреса е едно от най-важните преимущества на Суперобучението. А съществуват още не малко достойнства. Новият подход към обучението стимулира, задейства много повече области на вашият мозък, отколкото старите методи, а това от своя страна позволява да продължите своята младост, твърди френският специалист в областта на изучаването на мозъка д-р Моника Ле Пончин. Както е изяснила, ако клетките на мозъка са задействани тясноспециализирано или не са задействани въобще, губят „стратегическата си подвижност”. Това води до затруднения при усвояването от клетките на нова информация и ускорява стареенето. Именно затова при възрастните хора има толкова много разстройства на мозъчните функции. Също така можете да получите огромна полза от релаксацията, от зрителното възприемане и от практиката да използвате вашето въображение – това са три важни добавки в оздравяването на вашия разум.

Също така можете да отстранявате токсини – токсините, тровещи разума. Целият ваш жизнен опит се натрупва във вашата памет, и както твърдят учените, занимаващи се с изследването на умствената дейност на човека, ние всички носим товара на ненужни ни неща – възможни спомени за родова травма, понякога практически напълно подтискащи волята за промяна („Опасността от промяна”, „Момичетата не могат да знаят добре математиката”), които по-малко се натрупват от обкръжаващата ни действителност. Също така „носим” в себе си оценки и мнения, стари забравени думи, от рода на „Ти какво изглупяваш!”, които живеят в нас незабележимо, като колония бактерии. Силата на внушения, затворени в нашата подсъзнателна памет, води до това, че ние се използваме само частично. Преподавателката по ускорено обучение д-р Татяна Раджонич-Матано казва: „Да помогнем на клиентите да преодолеят своите ограничения, наложени от подсъзнанието – това е правилният път към постигането на успеха”. Ако вие можете да откриете връзките, лежащи във вашата памет, то вие ще отворите вратата за съзнателна промяна, към разтваряне на ограниченията. Ако тези връзки могат да започнат да се обединяват, ще бъдете искрено учудени от това, че знаете много повече, отколкото ви се струва – именно това е доказал Ел Бусби на разтроена група ученици, не успели да си вземат изпитите в горните класове.

Инструктор в колежите и учител в горните класове в училищния район на Санкременто, Бусби, решил да премине курсове по снемане на стреса. Преподавателят, който е и психолог в департамента на полицията в Лос-Анжелис, донесъл на занятията книга, на която с ярко-оранжеви букви върху черен фон било написано: „Суперобучение”. За почивните дни Бусби прочел книгата два пъти. За късмет, в понеделник го помолили да поеме през лятото група ученици скъсани на изпитите в училището. Защо да не опита Суперобучението?

Осемнадесет ученика за да получат диплома трябвало да изкарат изпит по история на САЩ. Преди да започнат да работят с текста, прослушали в лингофонния кабинет записаните от Бусби на магнетофон инструкции по Суперобучение, след това изслушали това, което трябвало да научат, записано в ритмичния формат на Суперобучението. „Аз им обясних, че те ще научат не само това, което ще чуят в урока, но и ще си припомнят всичко, което някога са чували през живота си за всяка конкретната историческа дата. Целта на текста, казах аз, е само да ви помогне да си спомните това, което вече знаете. Благодарение на Бог, това свърши чудесна работа”. Така Бусби провел с тях и серия занятия по използване на въображението; извиквайки миналото, той предизвиквал яснота във възприятието и в паметта. Учениците толкова се увлекли от заниманията, че (само заради експеримента) той прекарал през целият клас металическа количка, създавайки при това колкото се може повече шум – нито един от учениците не прекъснал четенето си и не погледнал, какво става. На изпита трябвало да се отговаря устно. По-късно Бусби ни разказваше: „За мое учудване, макар по-рано да не са успели да вземат историята, всички отговаряли точно, ясно и подробно. При това разказвали и това, което го нямало в записите. Някога, някъде са получили знания по история на САЩ и сега са успели да се възползват от тях в пълна степен. Те се научили да вкарват информацията в паметта и да я извличат от там. Скептиците станали оптимисти”.

Те станали оптимисти, вярващи в своите собствени сили. Бусби разказваше, че много от тях вече имат прекрасна работа, която получили след като продължили обучението си. „Те открили, че могат да научат всичко, което поискат”. А Ел Бусби, от своя страна заявява, че ако се помогне да се освободи потенциала, натрупан вътре в самия човек, то това ще му помогне от двойкаджия да стане отличник много по-бързо отколкото чрез зубрене.

Революцията, за която не се съобщава

Ако влезете в редовете на тези, които са се присъединили към революцията в обучението, вие ще станете част от явлението, непризнаващо национални граници, както не ги признават и семената носени от междуконтиненталните ветрове. Семената поникват навсякъде – и на пълните с хора проспекти на Мексико, и на миниатюрният остров Вануату, толкова малък, че на картата има размер по-малък от главичката на топлийка. Да вземем за пример, Финландия, и да си представим, какво може да стане, ако цялата страна премине на ускорено обучение. А именно това се случва във финландските училища за последното десетилетие. Резултатите заставят професионалистите да възкликват: „Удивително!”, „Вдъхновяващо!”, „Суперфинландци!”

Преминете към обучението на XXI век и вие ще бъдете заедно, макар и мислено, с тези, които подобно на вас са успели да се измъкнат от пресата на всекидневния живот. Безусловно, трябва да се ускорят методите за изучаване на знания по целият свят. Но ако вие искате да поправите недостатъците, идващи от миналото, то не е по-малко важно сами да минете на методите за ускорено обучение.

Учителят Брус Тикел Тейлор, създател на световна мрежа за ускорено обучение заявява: „Сега ние се намираме на уникално място и в уникално време от историята на нашета планета”. Неговото виждане за глобална перспектива е заложено, може би, генетически. Роденият от английска артистка и американски минен инженер в Сеул, в двадесетте години, по време на ожесточен окупационен режим на японските завоеватели, Тейлор веднага започнал живот изпълнен с приключения, ставайки разузнавач още от пелените си. Обявената за незаконна корейска декларация за независимост била скрита от майка му под дюшека.

Тейлор е убеден: за да има бъдеще, световното общество трябва да се научи да живее заедно. Това не е свързано с промяна на човешката природа, „но е необходимо да се променят подсъзнателните убеждения, произлезли от ограниченията, които са ни внушавали в детството. Умението да променяме подсъзнанието чрез убеждение и вътрешно въображение – това е много важно свойство, което притежават повечето от тези, които се занимават с ускорено обучение и не притежават останалите. Ние притежаваме уникалната възможност да помогнем”.

Както и много други хора в нашия свят, този също е забелязан от Маюми Мори. Тя е убедена, че в сегашното време, обучението, как трябва да се учим, е както никога актуално. „Да получим способността да общуваме с други човешки същества на различни „енергийни нива” и способността да си поставяме „благородни цели” – ето това е най-важната задача за днешния ден”, - заявява Мори, основателката на японското Общество за ускорено и интегрирано обучение (ОУИО).

Доколкото съществуват множество различни методи за ускорено обучение, нека да ги изброим. Освен Суперобучението, съществува още и Оптима-обучение, Усилено обучение. Института Линда, Звуково обучение, Обучение на вътрешните процеси, Проекта „Ренесанс”, Суперизучаване – и това са само някои от тях, без да изброяваме методите и организациите с дума ускорено в названието им, списъкът на които е толкова голям, че заслужава съвсем отделно изброяване. Всичко това са клоните на едно и също дърво. Само една забележка: „Суперобучение 2000 година” не е справочник. Освен изброените, съществуват още много способи, предлагащи най-добрите пътища за постигане на печалба. Числото на печалбите също е толкова голямо, колкото числото на търсещите. Ако знаете как, то независимо от това, дали сте студент или преподавател, на практика винаги ще постигнете това, което искате.

Какво можете да направите?

Основите. Стигнахме до мястото, където отново трябва да се върнем към основите. Речниковият запас, правопис, граматика, аритметика. Ако вие досега не сте на „ти” с тях, то може за това да ви помогне Суперобучението. А ако искате да помогнете на други, то можете дори да спечелите правителствена награда, както това е направила д-р Мери Харис от Атланта, получила помощ от Министерството на отбраната. Ето заглавието на проекта й: „Създаване на речници по метода на Суперобучението на магнетофонна лента за обучаване учениците от началните класове по академични знания, необходими за по-нататъшно обучение”. От друга страна, мнозина създават индивидуални магнетофонни записи, за да преодолеят различни бариери в професионалното обучение с цел да получат държавни лицензи; за вземане на изпити за магистратура; за гражданска служба; за адвокат. Например, учителката Рут Джеймс от Роклин, Калифорния, подготвила магнетофонен запис за да се подготви за държавен изпит за специалист по езиково развитие. Резултатите дотолкова я удовлетворили, че тя решила да използва музиката от Суперобучението и сега продава касета наречена: „Как специалист по развитие на говора да постигне успех без стрес”.

На някои им се е наложило да се заемат със Суперобучението на свой страх и риск. Като пример на най-безстрашния от тези хора можем да посочим романиста Джордж Гатридж, който преподава, за да се издържа. В 1982 година се приземил в Гембел, ескимоско селце на остров Св. Лаврентий, размера на който е съпоставим с щата Делавер и е разположен на 37 мили от Сибир. Гатридж, когото наели за тази работа по телефона, отишъл в училището, в което нямало нито библиотека, нито лабораторно оборудване. Всичко на всичко, което имало в наличност там, била група много агресивни деца.

„В продължение на четири дни един от младежите заплашваше да ме изхвърли през прозореца, когато го молех да чете”. Островитяните са свикнали с правото на силния, в продължение на четири хиляди години те воювали постоянно с обитателите на Сибир. Много от учениците му никога не са били на материка, никога не са виждали хотели, не са ползвали асансьор. Някои се появявали в клас с ръце оцапани с кръвта на току-що одраните животни. Както му разказвали децата, неговият предшественик просто включвал киномашината и им показвал филми от есента до пролетта. Но Гатридж бил чул от своя братовчед, физика Дон Лофланд, за Суперобучението. Лофланд бил поразен от способността на колегите му от разни колежи в Калифорния, много бързо да усвояват научна информация и езици.

Гатридж решил на основата на Суперобучението да разработи свой собствен метод, който нарекъл Обратно инструктиране. С помощта на този метод агресията се насочва в друга посока, в руслото на съревнованието за получаване на знания. В 1983 Гатридж със своите малко опознати ученици решил да вземе  участие в много престижен национален конкурс по решаването на задачи. В борбата с повече от 15500 училища те успели да спечелят финала за 1984 година. Изглежда е станало истинско чудо.

Учениците от старшите класове, включително и двама от тях, които само няколко месеца назад нямали и представа, какво е това клетка, спечелили национално съревнование, решавайки задача по генно инженерство, при това толкова сложна, че журито било принудено да се консултира със специалисти за правилното й решение. Малките ученици на Гатридж също се присъединили към успеха, завоювайки първа награда в съревнованието по решаване на сложни задачи в младшата възраст. За първи път едно и също училище печелило и двете награди. И това било училището в град Гембел на остров Св. Лаврентий.

Историята, за промените, които Гатридж направил с много от класовете, изглежда напълно невероятна, както и разработките на българите. В 1987 година Джорж Гатридж  спечелил стипендия на Министерството на образованието на Аляска в размер на 25000 долара. (По-подробно с метода на Обратно инструктиране на Гатридж ще можете да се запознаете в 30 глава.)

Националността практически не означава нищо. От Нов Южен Уелс до Сингапур и Сибир хората избягват стреса и са способни да запомнят практически всеки език, за който можете да си помислите – японски, руски, китайски, индонезийски, зулу, и такива, за които дори не сте си помисляли, като например, универсалния език есперанто или компютърните езици.

Ако някога сте изучавали в училище чуждестранни езици, то ще разберете ситуацията, в която попаднала британската репортерка Каролина Мид. Тя практикувала френски език. Във Франция Мид отишла да обядва в ресторанта и самоуверено си поръчала сочно агнешко. Скоро й поднесли нещо завито във фолио и в облак пара. „Когато парата се вдигна, разбрах, че нещо лежи в чинията ми, но със сигурност не е агнешко. Това бил телешки мозък”. Това затруднение, както разказала след това Мид, възникнало заради традиционният метод на обучение с постоянни повторения. „Знанията ни стигат само за да издържим изпитите си”. Затова тя решила да изучава френски в Англия в ускорените курсове на Джеоф Пулен, които действително й помогнали да попълни речниковия си запас.

Често получаващата награди журналистка Шерлин Хънтер-Гол често попадала в действително сложни ситуации. Като репортер на предаването „Часът на новините на Мак’Нейл/Лерер”, била изпратена в една  от горещите точки на Централна Америка. Подчинявайки се на изтощителното разписание, тя все пак намирала време да прослуша взетите с нея касети по Суперобучение за испански език. Когато си се представила спускаща се надолу по ескалатора през дъга от цветове: червено, оранжево, жълто зелено, светло синьо, тъмно синьо, виолетово – напрежението се разсейвало. Тя си почивала, все едно е на малка ваканция, чувствайки слънцето, топлещо гърба й, бавно вдишвайки свежият солен въздух и наблюдавайки играещите със слънцето сини вълни, препускащи към брега. Тя си повтаряла: ти можеш лесно да научиш испанския, бързо и без усилия. И влизайки в състоянието, когато е готова за обучение, тя чула: „Можеш ли да ми кажеш? Puede usted decirme?” – фразите следвали една след друга със специален ритъм и в съпровод на барокова музика.

„Започнах да използвам Суперобучението отначало само за да науча испански език, - разказваше тя. – Но, след упражненията забелязах, че интервютата ми се получават по-добре, започнах по-добре да пиша, по-добре да използвам езика. Изобщо, започнах да правя по-добре всичко, което е свързано с паметта”. Бихте могли действително да се удивите, на това, какво се е случило с вашата памет, ако преди няколко години бяхте станали един от стотината студенти, посещаващи занятията по компютърният език Паскал на доктор Дон Шустер в държавния университет на Айова. Също така е възможно да сте леко учудени, научавайки след края на семестъра, че вашата група за ускорено обучение е получила много по-високи оценки отколкото останалите три групи, обучавани по стандартната методика. Бихте се учудили, защото заниманията ви са били два пъти по-кратки. По разписание ускореното обучение, използвано от Шустер, не е трябвало да ходите на занятия в петъчните дни.

Ние можем да цитираме твърденията на тези учители, които са започнали да прилагат методите на ускореното обучение: „По-рано бях като мъртъв. Но сега съм спасен”, „Половината от студентите ми бяха закъсали, а повечето просто не се грижеха за изучаването на химията” – казва Лео Вуд, който разбрал колко неправилни били методите им на преподаване в продължение на 24 години работа в град Темпе в Аризона. И го е разбрал след като посетил занятията на Иван Бързаков.

Отначало той успял да пробуди собствената си памет, слушайки по време на четене специална музика. „Сега мога да запомня всичко това, което не успявах да запомня по-рано”. Вуд изпробвал новият метод в своите класове, където преподавал химия. „До този момент само 25% от моите ученици получавали по химия добри оценки. Сега 93% от тях са добри ученици. Процентът на слабите, за моя радост, спадна от 48 на 7%”, - казва Вуд, добавяйки, че с нетърпение чака да отиде на работа, дотолкова е вдъхновен от резултатите.

Продавачите използват Суперобучението за да запомнят списъка от стоки, намиращи се в наличност в магазина. Някои изучават Морзовата азбука. Хората изказващи се често пред публика – от обикновената катедра до националният телевизионен канал, използват Суперобучението, за да знаят по-добре темите на изказването. Ловците на птици запомнят характеристиките на различните породи; статистиците водят спортна статистика. Артистите запомнят бързо ролите си. А равина Ричард Силверман от синагогата във Веспорт, щата Конектикът, научавайки за Суперобучението благодарение на Браян Хамилтон, се старае да приложи новите методи при провеждане на дневните ритуали. Всяко момче на възраст 13 години от ортодоксално еврейско семейство става Бар-мицва (син на заповедите): след рождения ден в най-близката шабат (събота) за първи път го извикват  по време на служба да прочете от свитъка част от Тора (Петокнижието на Моисей), след това в семейството се прави тържество за приятели. От този момент той се смята за напълно отговорен за постъпките си; очаква се, че ще изпълни всичките си задължения като евреин; той може вече да бъде един от тези десетимата, които са нужни за кворум в обществената молитва. Преминаването към статуса Бар-мицва е грандиозен празник, но и също период на сериозно обучение и изпитание за еврейската младеж. Равина Силверман осъзнал, че при обучението, при което е задействан целия мозък, може да бъде в помощ при този най-важен за евреина изпит в живота му. Консултирайки се с Хамилтон, той разработил пълна програма за подготовка ма момчетата за това събитие; скоро тя ще излезе за широко прилагане със снемане на стреса, с процедури за влизане в състояние, подходящо за обучение и барокова музика, съпровождаща текста на иврит.

Хамилтон каза веднъж: „Мисля, че понякога Суперобучението може да действа автоматически. До като се срещна с равина, никога не съм работил с еврейски свещеници. Веднъж бях на плажа с приятел евреин. „Днес е петък, - каза между другото той. – Трябва поне свещ да запаля”. Той направи това и отиде да поговори с равина. Понеже нямаше какво да правя, започнах да изяснявам значението на някои еврейски думи със свещениците. Така и не разбрах, кой беше повече учуденият”.

Бързото, свободно от стрес образование действително работи. Както ще видите в следващите глави, вие можете да ползвате едни и същи методи, за да подобрите, както своя творчески потенциал, така и производителността си – свиренето на виолончело, разговорната реч, писмото, майсторството в играта на тенис, баскетбол или голф. И ще можете да овладеете основният набор от прийоми с това оборудване, което ще ви помогне, както казва Алвин Тофлер, да произведете „толкова много промени за толкова кратък срок” и да се подготвите за бъдещето.

Базовите методи работят от само себе си. Но ако вие можете да използвате и едновременно това, което можете да разкриете като свой потенциал, като Кристиан Драпо, или да разберете, както са разбрали сътрудниците на гиганта на електронната промишленост – корпорацията „Сименс”: „Аз мога да науча всичко!”

3

Правилното състояние е равно на добър резултат

Не намирате ли, че е доста трудно да се съчетаят помежду си думите удоволствие и обучение? Ако това действително е така трябва да изпълните упражнението УДОВОЛСТВИЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО. Това е едно от най-ефективните и разпространени упражнения на Суперобучението, ако успеете да преодолеете своето първоначално недоверие към това словосъчетание. Дори редактора чел първото издание на книгата по Суперобучение отбеляза този въпрос: „Това правилно ли е? Сигурни ли сте, че тези две думи трябва да стоят една до друга?” – попита той. Сега, вместо да се шегуват над това словосъчетание, много хора успяха, благодарение на него, да се изкачат на ново стъпало от самоусъвършенстването си. Този метод ще ви помогне да предизвикате в себе си добро настроение. С негова помощ ще можете да направите едно още по-важно нещо. Ще можете да постигнете „най-доброто” състояние за обучение и действие.

Отпуснете се, наместете се удобно и затворете очи. Припомнете си това време, когато ви е било действително добре, когато сте били на вълната на успеха, когато всичко е вървяло както трябва. Възможно е, това да е било когато сте правили важен доклад на делово съвещание, когато сте играли най-важния мач по тенис в своя живот или когато момичето на вашите мечти ви е казала „да”. Колкото по-назад успеете да се върнете във времето, толкова по-добре. А ако си спомните момента, когато най-после сте получили шофьорската си книжка, научили сте се без някой да ви помага, да карате велосипед, или дори този ден, когато детската учителка в градината е закачила ваша рисунка  на почетното табло, и вие сте се прибрали в къщи на крилата на успеха.

Припомнете си времето, когато действително сте се чувствали необичайно и се постарайте да го задържите и изживеете отново. Постарайте се да си припомните обстановката, хората присъствали на това събитие. Какво правеха те? За какво говореха? Целуна ли ви мама или сте заслужили аплодисментите й? Опитайте се да си припомните погледите, звуците, ароматите – всичко свързано с момента на вашият триумф. И оживявайки всичко това в своята памет, обърнете внимание на това което чувствате вътре в себе си – топлината, трепета, светлината или тежестта. Какво усещат краката ви, бедрата ви, корема ви? Как са раменете ви? Как дишахте? Усмихвахте се вътре в себе си или на другите? Възстановете това състояние, почувствайте насладата. След това сплетете два пръста. Кажете си, че винаги ще можете да предизвикате това състояние, когато сплетете тези два пръста. Останете с това чувство за малко и след това бавно се върнете в настоящето.

Тренирайте се в това до тогава, докато не постигнете лесното възстановяване на този момент, не е важно по какъв повод, дали за избора на председател или за изучаването на орфография или статистика, за разработване на кампании по продажби, занимания с уиндсърф или участие в местен брич-турнир. Ако времето не ви стига, за да изпълните напълно упражнението, то просто сплетете пръсти, за да се настроите на „най-доброто” си състояние. Този метод за нагласа, потвърден от практиката на много последователи, и в частност на тези, които са се обучавали по метода на нейролингвистичното програмиране (НЛП).

Оживете успеха в паметта си и вие ще преминете в правилното състояние на тялото, разума, емоциите, душата – необходимо за постигането на високи резултати. Всичките тези елементи ги има в живата памет. Живата памет… Ако вие можете да разберете какво се случва в действителност в живата памет, ще получите ключ, възможно е, този най- необходим ключ за съзнателна промяна. Вълшебно оформената сила на паметта е това изплъзващо се нещо, на което се основава обичайната техника на Суперобучението, което ту тук, ту там предизвиква удивителни промени и пренастройки, подобни на тези, които са се случили на Кристиан Драпо. Дайте за малко да се спрем на това за да разберем, как работи всичко това.

Какво е това паметта? Банка за данни? Склад? Понякога можем да се съгласим с обяснението на едно малко момче, което каза: „Моята памет е такова нещо, с което забравям”. Едно от преимуществата на Суперобучението е, че разглежда паметта като резервоар, събиращ всичко, което се е случвало някога с вас. Но паметта не е просто банка с данни, това е Х-фактор, който ни е толкова жизнено необходим, колкото на пъстървата и е необходима водата. Паметта е динамична. И във всеки даден момент тя определя, кой сте вие и какво можете да постигнете.

Секунда  след секунда вашата динамична памет свързва в едно вашите чувства, мисли, поведение, преживяно минало, надежди за бъдещето, смесва ги с постоянно постъпващите сигнали от жлезите ви, дълговременните послания на имунната ви система, за да фиксира определена картина: вие самите. Именно паметта ви определя като личност. Паметта ви дава възможност да кажете: „Във Вселената няма никой подобен на мен”. Защо ние се страхуваме толкова много да не загубим паметта си? Защото, ако това се случи, то за всичкото време, докато съществува нашият свят, ние ще загубим нашето Аз.

Когато вие осъзнаете, най-накрая, че паметта не е проста необходимост, разположена в задната част на вашия мозък, а паметта е съзидателен процес – вие получавате мощен инструмент. Можете да го заставите да работи за вас, а не против вас. Вие можете да завъртите ключа, и да изключите ограниченията на паметта, които ви привързват към миналото, можете да разкрасите спомените от бъдещето. И изобщо ще получите нови способи да запомняте по-добре.

Какво е това паметта?

Паметта – това сте самите вие, фиксирани в някакъв момент от времето. За да почувствате, какво означава това, припомнете си този момент, когато сте се почувствали влюбени за първи път. Докоснете този прекрасен момент, до това мигновение, когато сте до „нея”. Постарайте се да видите усмивката на любимата, да възпроизведете аурата на особения момент във вашия живот, да чуете песента на душата си, да почувствате цялото си тяло, върнете пламъка…

Ако сте направили това упражнение, това означава, че сте се възползвали от магия не по зле отколкото Мерлин. Съживили сте мъртвец. Пренесли сте миналото в настоящия момент. Доказали сте това, за което един от героите на Фолкнер казва: „Миналото не е мъртво, то дори не е минало”.

Всичко, което се случва около и вътре във вас, благодарение на движението на хормоните ви, може да живее в паметта ви. Както астролозите са убедени, че разположението на звездите слага своя отпечатък при раждането на детето, така и паметта може да носи в себе си следа от момента на неговото раждане. Ако вместо да предизвикате топло чувство, породено от спомените за първата любов, събудите в паметта си най-лошия момент от вашия живот, ще почувствате, как вътре във вас нещо се свива, ще усетите върху себе си враждебни погледи, ще почувствате напрежение. Ако събудите за живот силен спомен, то няма начин да не се отрази на текущото ви състояние. Това е подобно на ефекта, когато звученето на една китара, предизвиква вибриране на струните на друга. Такъв ефект се нарича ефект на паметта, на поведението и обучението, зависещо от състоянието и именно благодарение на него упражнението наслада от обучението може толкова много да повиши вероятността от успеха. Така също благодарение на този ефект отрицателните спомени снизяват толкова рязко както творческите, така и производителните способности.

Кога запомняте по-добре, когато имате добро или подтиснато настроение? Опитвайки се да разберат зависимостта на паметта от текущото състояние на организма, психолозите от Стенфордския университет изяснили, че нашите чувства влияят на способността за запомняне. Ключов момент е тогава, когато се обръщате към паметта. Когато сте в добро настроение, запомняте много по-бързо, отколкото когато сте в депресия. Ако искате да се ползвате от паметта, върнете се към това състояние, когато сте се чувствали добре. Състоянията взаимодействат между себе си.

„Къде оставих палтото си? – пита пияницата, когато изтрезнее. – Къде ми е дипломатическото куфарче? Къде ми е жената?” Изучавайки зависимостта на паметта и способността за обучение от състоянието, изследователите помолили доброволци да изпият толкова водка, че да са гарантирано пияни. След това им било предложено да запомнят някои думи от речника. Когато изтрезнели, помнели много малко от това, което се опитвали да ги научат. Но когато отново ги напоили с водка, заедно с пияното състояние се върнала и паметта. Паметта им, способността им да възприемат обучение, са тясно обвързани със състоянието им. Постоянно се появява нова информация за зависимостта на паметта от текущото състояние. В настоящият момент това е главната, малко изследвана област за възможен пробив в науката, изучаваща способностите на разума. Получавайки възможността да се използва тази зависимост, ние получаваме ключа за ускорено обучение.

Най-доброто състояние за ежедневния живот

Успехът в по-голямата си част се дължи на съществуването в правилно състояние. Защо ние използваме един, два или може би десет процента от заложеният в нас потенциал? Защо от 35 до 45% от нашите физически способности остават неактивирани? Причината може да се крие именно тук. Възможно е, ние да не знаем, как да преминем в това състояние, в което тези способности се проявяват и могат да бъдат използвани в пълен обем.

Членът на сборният олимпийски отбор на САЩ по петобой Мерлин Кинг заявила категорично: „Потенциалът е състояние на разума”. Тя била принудена да прояви вътрешните си способности заради получена контузия. Прикована към леглото в последните месеци от подготовката за олимпийските игри, тя много добре знаела, че трябва да тренира. И тя провеждала своите тренировки с помощта на въображението си. Ставайки на крака, завоювала второ място в състезанията по петобой. В настоящият момент, вече като президент на организацията „След спортната кариера” (Beyond Sports), Кинг използва „практическото олимпийско мислене” както за подготовката на възрастни, учейки ги да преминават в правилното състояние, а така също като помощ на децата, учейки ги как трябва да се учат. „Когато лошото пророчество не се сбъдва, идват нови възможности”, - казва тя.

Преходът в правилното състояние за постигането на успех може да бъде наречено променено състояние. Ако тълпата може просто да съществува, то трябва още нещо за да бъде съществуването й съзидателно.

Руският поет Андрей Вознесенски казва: „Поетът – това в действителност, са два човека. Единият от тях е нищо не значеща личност, живееща незначителен живот. Но след нея, като ехо живее още една личност, личността, която съчинява поезия”. Хората на изкуството винаги са се опитвали да призоват на помощ муза за превръщане на тази друга личност в изменено състояние.

По-малко възвишено, но както смятат много учители, не по-малко вълшебно превръщане направил Ел Бусби. Отказвайки се от двойна заплата като инспектор в съвета по образование на Санкременто, той решел да се заеме непосредствено с много тежък клас. По-късно Бусби си спомня: „Тези деца и възрастни са попаднали тук от най-бедните райони, от най-лошите домове – не си спомням за други такива случаи. Те сами са се отказали да ходят на училище”.

На Бусби му се наложило да използва целия си внушителен ръст (198 см), за да каже на целият клас: „Вие можете да се учите. И можете да го правите лесно”. С помощта на релаксацията и методите на Суперобучението успял да докаже това. Много бързо и лесно, те успели да научат десет португалски думи. Както децата, така и наблюдаващите процеса на обучение учители били много удивени. Клас, в който едва ли някога можеш спокойно да обърнеш гърба си, станал съсредоточен, готов на сътрудничество през цялото време на обучение. Бусби отбелязва: „Исках моите колеги да разберат, че Суперобучението е и удоволствие и възможност всеки да научи това, което сам иска да знае”.

Независимо от това, каква цел сте си поставили пред себе си, постигате я по-бързо, ако търсите тези състояния, които ще помогнат на изпълнението й и за заобикаляне на препятствията. Чувството за компетентност, пълното разбиране, вярата в своите сили – това са характеристиките на жизнеутвърждаващото творческо състояние. Ако се чувствате неуверено и неадекватно, не контролирате хода на своя живот, то вие се намирате в непродуктивно състояние, което изсмуква вашите най-добри сили и няма да даде възможност на вашите вътрешни възможности да се проявят. Можете да се научите с помощта на разума и емоциите да преминавате от отрицателно състояние в положително. Но това не е война с обстоятелствата или „завладяване на човешкия разум”. Това е само един метод за обучение, как да създадете вътре в себе си „благоприятен климат”.

Развлечение или просвещение?

„В класа където се преподава Суперобучение, не трябва да има прекалено много веселие!” – настоява един от английските учители. На някои такова твърдение може да им се стори прекалено бунтарско, за някои може да е просто глупаво. Но на повечето от нас са ни внушавали: „Обучението е сериозна работа”. Обаче прекалената сериозност не украсява живота и освен това може да превърне процеса на обучение в подобие на мъчение. „Сериозното” обучение почти винаги е причина за стрес.

От научна гледна точка това може да бъде определено по следния начин: можете да постигнете по добри резултати, ако нищо не ви пречи. Ако състоянието, в което се намирате се записва в паметта, защо трябва да запомняте скуката, страха и раздразнението? Защо съзнателно да не отблъснете, да не изхвърлите записите от паметта заедно с всичко, което е свързано с тях? Съществува твърдението: „Образованието е това, което остава, след като забравите всичко, което сте учили за изпитите”. Повечето от нас забравят повече от 90% от това, с което са ни тъпкали главите в продължение на 12, 16 или повече години обучение. Ето защо една от задачите на Суперобучението е да ви помогне да преминете в тези състояния, които чрез резонанса ще ви помогнат да съживите вашата памет. Нима във всичките тези състояния чувствате „само радост”?

„Ако младеж отиде на концерт на Майкъл Джексън, то това ще бъде развлечение. Но ако има възможност да ходи на този концерт всяка вечер в продължение на месец, удоволствието ще намалее, - казва учителят-романист Джорж Гатридж. – Но ако го научите как да се учи добре и да запомня наученото, той ще стъпи на пътя на просвещението, при това запазвайки възхищението, което може да продължи цял живот”. Колко хубаво определение на радостта от познанието! Ерик Бус, учител-новатор в традиционната система за обучение, се съгласява с това. „Децата по природа обичат и искат да изучават всичко наоколо, - казва той. – Обаче, поради постоянно нарастващата важност на това, което учат, училището, в най-добрия случай, напъхва този инстинкт някъде дълбоко, а в най-лошия случай – просто го унищожава. Образованието няма по-важна задача от тази да покаже удоволствието, което може да се получи от обучението”. Това важи за всяка възраст.

Подобно на това, как конят теглещ каретата, е подкарван с камшика, до неотдавна обучението бе немислимо без болката, а информацията бе вкарвана в главите на учениците с помощта на пръчки или колани. Днес ние знаем, че съществуват много сериозни причини за обединяването на удоволствието и обучението, те се явяват основни, доколкото засягат вашите нерви, химическите връзки на вашия мозък. В обединеното обучение се включва безусловно, получаването на удоволствие. Болката влошава запомнянето. И с натрупването на все нови и нови данни, става очевидно, че удоволствието, а не принудата, вдъхновението, а не натиска ще бъдат през XXI век основните насоки по пътя към успеха.

Суперсъстоянието

Разумът се намира в работно състояние, а тялото е отпуснато. Това е определението за „най-добро” състояние, които постигат всички, които се занимават със Суперобучение, преди да пристъпят към изучаването на данни, рисунки, езици. До това състояние можете да стигнете с помощта на прости дихателни  и  релаксиращи процедури. За това ще ви помогне и специалната музика на Суперобучението. Понякога преди да започнете по този начин да изучавате новите знания, е полезна малка ваканция.

Затворете очи и се вслушайте. Чувате ли крясъците на чайките, кръжащи високо над вас в безкрайното синьо небе? Можете ли да усетите слънцето, топлещо раменете ви, да почувствате пясъка, стичащ се между пръстите ви, да вдишате соления въздух, в същия миг, когато пред вашите очи ритмично се плъзгат по пясъка морските вълни и оставят по него следи от пяна? Тези, които се занимават със Суперобучение, са усъвършенствали метода на старият шотландец, който, вместо да плаща за почивка, си оставал в къщи и давал воля на въображението си. На тях са им необходими само няколко минути, за да могат с помощта на вътрешното си зрение да се преместят в някой райско кътче на природата. Вие можете да попаднете където ви е угодно – да се разхождате по ливади, ухаещи на полски цветя и огласени от пеенето на птиците, или да се опаковате в топли дрехи и да се наслаждавате на аромата на борова гора, потънала в снежен сън. И ако можете да преминете в такова състояние, то можете да легнете на зелена полянка покрай залива за няколко минути, отнасяйки се сред златистите нарциси. Единственото изискване е да намерите място с поразяваща красота на природата. И след като си починете, си кажете, че изучаването на астрономия или плаване, за вас ще е толкова лесно и приятно занимание, както разходката по плажа.

Когато почувствате това, прекъснете и за много кратък период от време се върнете към действителността. Ние го наричаме това „отпускане на разума” – много прост, но много мощен метод, който ви дава възможност да се подготвите за обучение и да постигнете най-добрите резултати.

Стресване, грохот и промяна

Аврам Линкълн е казал: „В живота обикновено сме щастливи толкова, колкото го искаме”. Преданията на индианците Сиу гласят: „Първото, което хората казват след смъртта е: защо бях толкова сериозен?” Това, което Суперобучението дава на класа, е новата мисъл за възможния избор на състоянието, в което се намирате. Методът на преместване в състояния от Суперобучението, използван от професор Джейн Банкрофт при нейните студенти, е дал рязко повишаване на успеваемостта.

„Вече не ме боли главата от синусите”. „Вече не се боя от изпитите”. „Повече не трябва да се карам с родителите ми”. „Забележително, - си помислила Банкрофт. – А каква е ситуацията при френският език, който преподавам?” (Изпитите показали, че учениците започнали да се учат много по-бързо и „очевидно има подобрение в паметта”)

Ако искате да се насладите на живота в пълен обем (и на обучението също), то проверявайте вашият пулс. В някои японски фирми, за да следят за състоянието на работниците, се следи пулса с помощта на електронни прибори. Работниците носят на показалеца си специален пръстен. Ако индикатора е неподвижен дълго време, събуждат работниците, включвайки звънец със сила 105 децибела. Но съществуват и други пътища. Сънливи сте? Станете от креслото и започнете да поскачате нагоре и да викате: „Ура! Аз съм голяма работа! Ура! И съм умен също!” Вероятно, при това упражнение ще разбудите още няколко човека. Суперобучението има един секрет: основното обучение или всяка негова част, свързана с обучението в нещо конкретно, най-добре да се провежда на кратки цикли с продължителност 20 – 30 минути. След това си починете. Не се вълнувайте, наистина си починете. А защо пък не?

Както е казал Бърт Рейнолдс, „всичко, което ви е нужно е да поддържате живота си в едно и също състояние в продължение на много години”. Вместо да се предавате на скуката, на черните мисли, бягайте, скачайте, плавайте и се разхождайте, разхождайте, разхождайте. Физическите упражнения воюват с депресията. Чувствайте се разкрепостен. Пуснете си любимата музика. Нямате повече сили да търпите? Напълнете си кофа вода, пъхнете в нея главата си и изкрещете всичко, което мислите за тия всичките… Както ще видите от следващите глави, при преминаването в специалното състояние, необходимо за обучението, ще ви помагат и музиката и различни звуци.

Сега вече е доказано, че това как се отнасяте към себе си, влияе съществено на използваните от вас ваши способности. Ако искате да се почувствате добре, дори по-здрави, използвайте припомнянето на положителни спомени. Докторите, използващи софрологията, разказват за огромни успехи в подобряването както на менталното, така и на физическото здраве с помощта  на този прост метод. Припомнете си радостта, която сте изживявали като дете, събуждайки се рано сутрин в деня на своя рожден ден, в очакването на подаръците, на играчките, на празненството. Или си припомнете радостта, която сте усетили, събуждайки се в лятна утрин с очакването, че целият ден ще бъде изпълнен с приключения. Детските радости… А вие някога замисляли сте се, къде се е дянало това веселие? Ако съществува някаква емоция, която бихте искали да изживявате колкото се може по-често, то това е такава обикновена радост, идваща неочаквано, като при дете. А ако можехме, както сме възрастни да се наслаждаваме на това, което правим, направете го, както го правят децата. Послушайте ги, тези преуспели възрастни: „На мен ми харесва това, което правя. Правя го независимо дали ми плащат за това или не”. Поетът Ковард казва: „Работата е много по-голямо удоволствие, отколкото развлечение”. Ето детската радост от работата. Така и вие можете да преминете в състояние на най-голяма производителност за това, да постигнете успех. И по същия начин можете да възстановите в паметта си всеобхватната представа за прекрасните отминали слънчеви дни, за да се слеете с вътрешните емоции. В очакването на Коледа или на вашия любим празник, във вас може отново да се съживи детето. И това възраждане може да ви облекчи изпълнението на всяка задача.

Сред преподавателите по ускорено обучение в съответствие с инструкциите на Лозанов, вече отдавна е станало популярно да учат хората, как да се сприятелят с намиращото се в тях усещане за детство при провеждане на занятията, по време на които можете да се учите също толкова ефективно, колкото и детето. Една от причините, поради която в класовете по Суперобучение се използват танци, пеене, рисуване, игри е необходимостта да бъде разрушен възрастния човек и да бъде възродено за живот детето – същото това, което по своята природа притежава свръхспособности за обучение. Ако можете да си припомните радостта от изследването, отвореността и свежестта на детския разум, неговото любопитство, тогава обучението ще стане второто „аз” във всяка възраст. „Трябва да станете като малко дете”, - възможно е в това да е смисълът на старата идея.

Независимо от обстоятелствата, не бива да се плува по течението. Трябва да направите нещо с вашето вътрешно състояние. Съществуват десетки различни способи, как да се излезе от подтиснати състояния, някои от които можете да намерите в книгите по НЛП, в частност, в книгите на един от основателите Ричард Бандлер. Това е такъв човек, който на заявлението на клиент влязъл в офиса му: „Имам депресия” обезателно ще отговори: „А аз се казвам Ричард”. Това е метода на прекъсването. Тони Робинс, още един специалист в превеждането в положително състояние, има специален метод, който ви кара да се засмеете. Погледнете се в огледалото, усмихнете си се, дръжте се като последния глупак. След това опитайте да се посмеете, отначало звънко, хитро, след това подобно на Джери Луис, след това давейки се от смях. Вие печелите „верига от смях”, малка физическа памет, към която ще ви бъде все по-лесно и по-лесно да се обръщате. Когато министър-председателя на Великобритания Джон Мейджър се почувствал толкова зле, колкото зле бил рейтинга му в социологическите проучвания, неговият лекар му предписал това, което един от репортерите нарекъл „повтарящо се трансцедентално хихикане”. Седнете, скръстили крака и просто се посмейте няколко минути. Някои кардиолози твърдят, че три минути здрав, силен смях са много по-полезни от няколко часа аеробика. И както е казал Филис Дилер „а се и посмях още!”. Скоро и за вас ще стане очевидно, че с помощта на смеха ще можете да пренастроите имунната си система в най-доброто състояние.

Опирайки се на собствените си сили

Редом до изпълващото ви със сила осъзнаване, че можете да промените своето състояние, трябва неотлъчно да се намира знанието, какво състояние на какво съответства. Това е доста лесно да се направи, ако успеете да пренасочите вашия поглед за нещата от позиция „извън” в позиция „вътре” – изкарват ви от релси: закъснелият автобус, мрачният  учител, несправедливият началник. Ако се спрете и се замислите, ще разберете, че не можете да управлявате процеси и неща, които са извън вашата власт. Обаче, вие винаги можете да промените това, което става вътре във вас. И ако действително умеете да го правите, ще можете да го направите дори и в Дахау.

Бившият концлагерист от Дахау, изявеният психолог Виктор Франкел, забелязал, че невъобразимият ужас в лагера не винаги могат да го издържат млади и силни хора, а по-често издържали тези, които носели в себе си чувството за „единствената останала свобода” – свободния избор на вътрешното състояние. Франкел избрал любовта. Постоянно извиквал в паметта си чувството на всеобхватна, даваща второ дишане любов към обожаваната от него жена, припомняйки си всеки детайл. „Виждах усмивката й, ободряващият й поглед и това ме ослепяваше повече, отколкото изгряващото слънце”. Живеейки с паметта си, Франкел подтиснал отчаянието и оцелял, оцелял не просто за да ни разкаже тази история, а за да стане велик и мъдър учител.

На никого, на нито един от учениците не са помагали безплодните обвинения на някого в някакви неудачи, внушава в Австралия Джон Уейд. В продължение на много години той е бил член на съвета на Австралийското общество за ускорено обучение. Уейд – прекрасен педагог-новатор с великолепно чувство за хумор, а книгата му „Суперобучение е бестселър в Австралия в областта на новите методи за обучение.

Уейд е яростен привърженик на вярата в собствените сили. Да възприемаш себе си като жертва, да го направиш своя жизнена позиция, както правят някои хора – това е един от пътищата да превърнеш процеса на обучение, на промяна, на израстване в посмешище. В училище, както казва Уейд, жертвите казват примерно следното: „Този въпрос е прекалено  труден”. „В следващата си работа ще се постарая да се изразя по-ясно”. „Докато не завърша обучението си, ще се постарая да не пия бира”. Както успял да изясни Уейд, най-лесният начин да излезеш от състоянието да си постоянна жертва е да се възползваш от силата на думите.

„Вие казвате, че този въпрос е прекалено сложен? Дайте да опитаме да се избавим от думата „прекалено”. И дайте да заменим последната дума с „предизвикваща интерес”. Погледнете резултата, който се е получил в резултат на това, че не губите увереност в силите си. Вместо стария вариант кажете следното: „Този въпрос предизвиква интерес”.

Казвате, че ще се „постараете” да се изразявате по-ясно във вашите работи? „Да се постараете” да изпълните нещо се подразбира, че съществува възможност за провал. Или се постарайте или вършете нещо. Повярвайте в себе си, кажете така: „Аз ще пиша по-ясно в следващите си работи”.

„Докато завърша обучението, ще се постарая да не пия бира”. Казвайки „ще се постарая”, подразбирате съществуването на някаква невидима сила, която е извън вас, и която се опитва да ви възпрепятства. Но нали това е ваше решение? Уейд съветва учениците си: „Винаги съзнателно помнете за възможността си да избирате”. По-добре кажете „аз ще” или „аз няма да” пия бира. Езикът е способен да покаже разликата в значенията, особено ако можете да го правите сами. Съзнателното управление на вътрешния език може да послужи като вълшебна пръчица, позволяваща ви да преминавате в най-добрите за съществуването състояния. (За да узнаете повече за това, вижте гл. 14.)

Нашата съдба лежи под шапката ни

Друг метод за преминаване в необходимото състояние е използването на „спусъковият механизъм”. Професор Чарлз Адамсон е създал един такъв „механизъм”, използвайки няколко квадратни фута пространство в класната стая на Шицуока - института за науки и технологии в град Факуро в Япония. И го е създал не за себе си, а за студентите.

Студентите му избягвали да задават въпроси на английски език. Как би могъл да ги стимулира да правят това? Когато учениците му задавали поне някакви въпроси, той преминавал в този край на аудиторията, където обикновено не заставал. И когато нямало въпроси, отново отивал на същото място, което „в останалото време избягвал като чума”. Скоро за да преведе класа в „състояние за задаване на въпроси”, му било достатъчно да премине в този край на аудиторията. Адамсон твърди: „Вие можете да създавате „спусъков механизъм” както за себе си, така и за другите, чрез безброй способи, използвайки за това жестове, гласа, положението и дори покашляйки”.

Методът на „спусъковият механизъм” не се е появил едновременно с НЛП. Проследете, например, за удрящият играч на бейсбол, който преди да заеме своето място, ще удари точно три пъти с бухалката по земята. Или погледнете професионалните бохеми: знаменитият немски драматург Фридрих Шилер разказвал, че не е можел да напише нито един приличен ред, ако на масата му няма поне една гнила ябълка. Той казвал, че тази миризма събужда музата му.

За да разберете защо съществуват суеверията, дайте да ги погледнем с очите на паметта, зависеща от състоянието. Подбили сте цената на къща на акцион, изиграли сте най-важният среща по тенис в живота си, решили сте трудна техническа задача. Какво е различното в тези случаи? Разглеждайки всичко наоколо, разумът може да отдели нещо свързано с този момент. Суеверието е искрената вяра, че вашата шапка, с нищо не отличаваща се от другите шапки в магазина, е реалната причина за вашия победен удар или за отличната оценка на изпитите. Да бъдете умни е да знаете, че можете да използвате вашата шапка или всеки друг „спусъков механизъм”, за да върнете с всички подробности това ваше най-добро състояние, което би ви позволило да изявите най-добрите си способности.

Да, паметта зависеща от състоянието, може да породи вярване или суеверие. Освен това, сега тя започва да отваря завесата  над една от най-големите мистични тайни в историята. Мистиката на болестите и здравето. Мистиката на оздравяващите и тези, които остават болни. Значителната мистическа сила, възникваща само в определено място. В какво състояние можем да преминем и как? Можем ли в един прекрасен момент да узнаем достатъчно, за да преминем в действително суперсъстояние за обучение – обучението в оздравяване?

Любопитно е, че вече съществуват хора, способни да променят състоянието си и мигновено да се борят с недъзите си. Хранещата се с енергия муза на Вознесенски му позволява да се трансформира в друга личност, в поет, но едва ли е сравнимо с това, което става в душите на тези хора. Те, повечето от тях се превръщат в други хора. Възможно е, някога да сте чели за трите лица на Ева, шестнадесетте на Сибила, седемнадесетте човека живеещи в тялото на Били Миликина, и повече от стотина личности свързани с Труди. Второто Аз е тези случаи, когато паметта, зависеща от състоянията, приема крайна форма. Различните състояния на личността възникват заедно със своя собствена памет.

Променящите се състояния с напълно определени множество личности – това е ключът за разгадаване на тайната, как да постигнем заложеният в нас потенциал. Много хора показват такива способности за обучение, че останалите в сравнение с тях изглеждат умствено изостанали. Но в случаите с множествените личности има нещо невероятно, нещо дълбоко. Защо една личност се покрива с червени петна, когато изпие чаша портокалов сок, а другата, намираща се в същото тяло, не. Или защо на едната личност й се зачервяват очите и й потича носа, само щом в полезрението й се появи котка, в същото време, другата личност, получила същото тяло, не проявява никакви болезнени рецидиви, играейки си с котенца? Когато съществуват различни Аз, те също задействат различни биохимични платформи в мозъка, точно така, както го правят съвсем различни хора, казва Роберт де Вито от университета Лойола. От тук той прави заключението, че различните личности възникват в резултат на „процес на биохимично превключване”, задействащо всички явления, които ние разбираме като памет. През последните десет години се провеждат сериозни изследвания, свързани с множествеността на личността, изследвайки случаите, когато в телата на пациентите са възниквали и изчезвали признаците на едни или други недъзи, включително диабет и проблеми със сърцето и зрението, при промяна на личността, състоянието и паметта.

Мнозина от нас могат да приемат твърдението: променете вашата памет и вие ще промените умственото си състояние. Но промяната на паметта ще промени ли тялото ви? Това звучи като приказката за крушите на върбата. Това придава друго значение на динамичната памет, „памет, определяща кой сте вие”. Днес се правят много тънки изследвания на сложния проблем по наблюдението, как тялото в състояние на медитация реагира на промените в разума, възникващи в резултат на филтрация на паметта. Възможно е, това да доведе до пробив, който най-накрая, ще позволи на човечеството да се издигне над болката и болестите и дори да се научи да управлява стареенето.

Сега е време да се приведат няколко охлаждащи забележки. Софрологът д-р Раймонд Абрезол казва просто, че „всички болести са памет”. Също така ще цитираме изказването на ендокринолога д-р Дипак Чопра, член на Националния институт за здравето и нетрадиционната медицина. Както всеки доктор по медицина, Чопра знае, че нашите клетки се менят постоянно, например, вътрешната повърхност на стомаха се сменя постоянно на всеки четири дена. Защо в такъв случай остават повредените участъци и туморите, защо те не зарастват? Чопра ни сочи отговора: „Какво е клетката? Това е памет създала около себе си материална обвивка. Вашето тяло е това място, което паметта нарича дом”. Чопра е човек, който след участието в едно телевизионно предаване отговорил на повече от 30000 въпроса – това също говори за възможността за окончателно оздравяване, което може да стане, ако преминете напълно в много специфичното състояние – блаженството. Мъчителната връзка между паметта, зависеща от състоянието и здравето може на практика да се окаже предмет на изучаване. Ако сте се заинтересували от тази увлекателна история на прогреса и цитатите, прочетете нашата книга: „Суперпаметта: революцията” (издателство Керол и Граф, 1991г.)

Пробуждане и сияние

Сутрин имали ли сте усещането, като че ли не сте станали с подходящия крак? Товарът от вълнения, раздразнението, нещата, които трябва да се свършат, не ви ли развалят събуждането? Мислите и емоциите, с които напускаме леглото, могат да станат определящи за настроението, за състоянието през целия предстоящ ден. Именно затова във всички основни световни култури съществуват различни сутрешени ритуали. Също както метода „Удоволствие от обучението” е универсален за прехода в състоянието, най-добро за постигането на успех, така и вие можете да използвате сутрешните процедури, за да създадете в себе си настроение за по-голямата част от деня. Това ще отнеме малко допълнително време.

Веднага след като се събудите, кажете „благодаря” за необичайния дар - живот, който притежавате. Почитта е едно от най-мощните положителни състояния и това състояние ще ви даде много положително, както на вашето тяло, така и на душата ви. Сега, след като сте в ред, поемете няколко пъти дълбоко въздух. Представете си, че само на няколко метра над вас блести слънцето. Направете четири бързи, но дълбоки вдишвания, за да може тези ярки, блестящи слънчеви лъчи да пронижат цялото ви тяло, влизайки през топлото петно на фонтанелата ви. Наслаждавайте се на чистата, пълна с енергия светлина, изпълваща вашата глава, протичаща през раменете ви, бягаща по ръцете ви, преливаща по вашият торс към краката ви и препълваща докрай вашето тяло. Нека този искрящ поток от светлина да премине през вашето сърце и да създаде около вас огромна сфера от сияние. Кажете на себе си, че през целия ден няма да излезете от тази чиста светлина.

След това, възможно е, да отидете в единственото за мнозина от нас в настоящето свято място – в банята, много подходяща за умствена работа. Опитайте нещо подобно на това, което предлага Тони Робинс, опитайте да си зададете зареждащи ви с енергия въпроси: „Какво търся?” или „Какво мога да намеря?” (ако не можете да си отговорите, поставете думата мога и обезателно ще се появи някакъв вариант), „Какво ми харесва в мен самия?”, „Защо ми е добре?”, „Кой ми е кумир?”, „Кого обичам?”, „На кого съм задължен?”.

След това, както учи Луиза Куртис в седемминутния урок за Избавяне от стреса (виж 5 гл.), преминете към целите ви. Съсредоточете се върху основната задача за деня. Представете си, че вече сте се заели с нея и сте я изпълнили. И отново, издигайки се по-високо, съсредоточете се върху задачите за годината. И отново, все по-високо и по-високо – преминете към задачите за десетилетието. Това е методът. Ако търсите пренастройки, възползвайте се от възможността, изпейте ги, стоейки под душа, или си намигнете в огледалото.

Всяка година списанието „Пари” публикува списък с най-добрите места за живеене. Възможно е, някога да започнат да публикуват списък с най-добрите вътрешни състояния, заедно със списъка на най-добрите външни; и разбира се много от успелите мъже и жени, за които пишат, живеят в тези щати, които подържат и подхранват стремежите им. Научете се да променяте състоянието си, подобно на това, както сменяте стъпката по време на танц, и ще живеете в един ритъм с успеха.

Създадено: 11/12/2006 • 22:55
Обновено : 18/01/2007 • 22:36
Категория : Новата педагогика
Страницата е посетена 6152 пъти

 Предпечатен преглед      Версия за печат      Смъкване на статията в формат zip      Изпрати статията на приятел